Национализъм: Разлика между версии

Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено да превъзхожда всички други държави.<ref name="Smith 1993-p72">{{Cite book|last=Smith|first=Anthony D.|authorlink=Anthony D. Smith|title=National Identity|publisher=University of Nevada Press|location=Reno|year=1993|isbn=0874172047|page=72|url=http://books.google.com/?id=bEAJbHBlXR8C}}</ref><ref>Ernest Gellner and John Breuilly, ''Nations and Nationalism'', „In brief, nationalism is a theory of political legitimacy, which requires that ethnic boundaries should not cut across political ones.“, p. 1, Cornell University Press, 2009, ISBN 9780801475009</ref> Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури.<ref>Thomas Blank and Peter Schmidt, ''National Identity in a United Germany: Nationalism or Patriotism? An Empirical Test with Representative Data'', in ''Political Psychology'', Vol. 24, No. 2, (2003)</ref>

 

 

Национализмът подчертава колективната идентичност – един „народ“ трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура.<ref>{{Cite book|title=Nationalism|editor=Hutchinson, John and Smith, Anthony D.|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|year=1994|series=Oxford Readers|pages=4 – 5}}</ref> Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.<ref>[http://www.google.com/books?id=ws-EE3rJr9YC&lpg=PP1&dq=Anthony%20D.%20Smith%2C%20Nationalism&pg=PA18#v=onepage&q=collectivism&f=false Anthony D. Smith, ''Nationalism'', p. 17 – 20, Polity, 2002, ISBN 9780745626598.]</ref>

* '''Суверенно право на самоопределение'''. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя [[държава]], която трябва да включва в себе си всички членове на нацията<ref name="Mazzini">„Всяка нация е в действителност държава; но у всяка нация има само една държава“ ([[Джузепе Мацини]])</ref>. За всяка постоянна териториално-административна единица политическите [[Държавна граница|граници]] трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в пределите на която живее достатъчно еднородно население.

* '''Първичност на нацията в държавообразуващия процес'''. Нацията се явява източник на цялата политическа [[власт]]. Единственият [[легитимност|легитимен]] тип правителство е националното [[самоуправление]]. Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес. По този начин, национализмът символично се приравнява народа с елита.

* '''Солидарност'''. Единството се постига за сметка на обединяването на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата от [[солидарност]]та и да действат не поотделно, а заедно<ref name="Smith"/>, съобразявайки своите усилия със стремежите на другите.

* '''Нацията като висша ценност'''. Предаността на индивида към националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси. Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава. Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и хармония.

 

=== Етнически национализъм ===

 

Понякога, при класификацията се отделя „културен национализъм“, така, че етническият национализъм като цяло е по-тясна концепция.