Елена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
Поп [[Дойно Граматик]] е отбелязал имената на 12 ктитори, между които [[Стоян Михалев (възрожденец)|Стоян Михалев]], бащата на [[Иларион Макариополски]]. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.
Църквата „Свети Никола“ е изографисана изцяло от известните през онова време еленски [[зограф]]и Давид и Яков, родом от махала [[Болерци]], които завършили работата си през [[1817]]-[[1818]] година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за [[паметник на културата|паметници на културата]] от национално значение. Тук се намират образите на светите [[Методий Моравски]], [[Георги Софийски Нови]], [[Сава Сръбски]] и образът на Свети [[Климент Охридски]], който
С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага бил издигнат нов параклис „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ през [[1800]] година, преправян в [[1813]] година в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква. Ориентирали се да съборят [[Калето]] и използват материала от него. Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала [[Болерци]], близо до Елена. Цялата постройка със солидното си изграждане и обработката на материала, художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение е огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна смелост на майстор Михо. Този майстор е съвременник на [[Кольо Фичето]], уста [[Генчо Кънев]] и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през [[1836]] година, а е завършен през [[1837]] година, когато храмът е осветен на 28 [[август]].
| |||