Томас Йънг: Разлика между версии

'''Томас Йънг''', известен и като '''Томас Юнг''' ({{lang-en|Thomas Young}}) е [[Англия|английски]] [[учен]] [[енциклопедист]] с голям принос в изследването на [[светлина|светлината]]та и [[зрение|зрението]]то, в [[механика|механиката]]та, [[физиология|физиологията]]та, [[Език (лингвистика)|езикознанието]], музикалната хармония и [[египтология|египтологията]]та. Доказва, че светлината се разпространява под формата на вълни. След време [[Айнщайн]] открива, че при определени условия светлината има поведение на поток от частици ([[фотон|фотони]]и); това е т. нар. корпускулярно-вълнов дуализъм в квантовата механика.

Томас Йънг е роден на [[13 юни]] [[1773]]  г. в [[Милвъртън]] ([[Съмърсет]], Англия). Той е най-голямото от десетте деца в семейството. Започва да чете още на две години. На 14-годишна възраст вече знае [[гръцки език|гръцки]] и [[латински език|латински]] и е запознат с [[френски език|френския]], [[италиански език|италианския]], [[немски език|немския]], [[иврит|еврейския]], [[турски език|турския]], [[арабски език|арабския]], [[персийски език|персийския]] и [[сирийски език|сирийския]] език.

Йънг започва да учи [[медицина]] през 1792  г. Премества се в [[Единбург]] през 1794 и година по-късно — в германския град [[Гьотинген]], където получава [[научна степен]] по [[физика]] през 1796  г. През 1797  г. прекъсва заради смъртта на чичо си — [[Ричард Броклесби]], който му оставя огромно наследство, правейки го финансово независим. Йънг използва наследеното богатство за провеждане на различни научни опити. През 1799  г. се установява като лекар в [[Лондон]]. Публикува първите си академични статии анонимно, за да запази репутацията си на лекар.

През 1801  г. Йънг е назначен като [[професор]] по [[естествена философия]] (главно физика) в [[Кралски институт на Великобритания|Кралската институция]]. На следващата година е назначен за външен секретар на [[Кралско дружество|Кралското общество]], в което членува от 1794  г. През 1803  г. напуска професорското си място, страхувайки се, че задълженията му ще попречат на медицинската му практика. Същата година доказва, че светлината се разпространява под формата на вълни, което е най-голямото му откритие. За първи път идеята за светлинните вълни идва от [[Кристиан Хюйгенс]], който използва сложни математически изчисления. Томас Йънг използва [[Експериментът с двата процепа|експеримента с двата процепа]], за да докаже твърдението на Хюйгенс.

През лятото на 1804  г. се жени за Елиза Максуел ({{lang-en|Eliza Maxwell}}). Нямат деца.

Неговите записки са публикувани през 1807  г. в учебника „''Курс от лекции по естествена философия''“, голяма част от които след време стават основа за разработването нови теории.

През 1811  г. Йънг става лекар в болницата „Свети Георги“. През 1814  г. участва в комитета по безопасност на газовото осветление в Лондон. През 1816  г. е секретар на комисия, натоварена с изследване на задачата за дължината на секундното махало (махало с период точно 2 секунди). През 1818  г. става секретар на „Борда на географската дължина“ — специална комисия, която провежда конкурс за създаването на точен метод и уред за измерване на [[географска дължина|географската дължина]] в открито море. Конкурсът е спечелен от Джон Харисън — изобретателя на [[хронометър|хронометъра]]а.

Томас Йънг се занимава и с [[египтология]]. Няколко години преди смъртта си започва да се интересува от застрахователното дело. През 1827  г. е избран за чуждестранен член на [[Френската академия на науките]].

Умира на [[10 май]] [[1829]]  г. в Лондон на 55-годишна възраст.

В този експеримент Томас Йънг използва три [[екран|екрана]]а. Два от тях имат процепи, през които минава светлина. Светлината първо минава през процепа на първия екран, след това продължава през двата близо разположени процепа на втория екран, накрая стига до третия екран (без процепи), върху който образува светли и тъмни ивици — резултат от [[интерференция|интерференцията]]та на светлинните вълни.

Томас Йънг се смята също за основател на физиологичната оптика. През 1793  г. той обяснява акомодацията на [[око|окото]]то (способността му да вижда ясно на различни разстояния) чрез промяна в извивката на кристалната леща. Йънг е първият, който описва [[Астигматизъм|астигматизма]] (1801  г.). В лекциите си той формулира хипотеза (по-късно развита от [[Херман фон Хелмхолц]]), че възприемането на [[цвят (оптика)|цветовете]] зависи от присъствието на три конични клетки, които отговарят на [[червен]]а, [[зелен]]а и [[Виолетов|виолетова]] светлина. Тази теория, известна като [[Теория на Йънг-Хелмхолц|теория на Йънг—Хелмхолц]], е доказана експериментално през 1959  г.