Числително име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7743044 на 79.134.50.232 (б.); форматиране: 6x тире, 3x кавички, 8 интервала, нов ред (ползвайки... |
|||
Ред 1:
'''Числителното име''' е изменяема част на речта, която определя броя или реда на
Някои лингвисти свързват числителното име с понятието за количество и поредност. Количествени характеристики могат да се посочат и с други части на речта:
* [[съществителни имена]] – стадо, отбор;
* [[прилагателни имена]] – троен;
* [[местоимения]] – толкова;
* [[глаголи]] – потретвам.
Обособяването на числителното име като отделна част на речта дълго време е било много оспорвана тема – употребено самостоятелно, числителното напомня на съществително име, а по значение се доближава до прилагателното.
Редните числителни и някои от бройните (един, една, едно, едни и два, две) имат морфологични категории [[Род (граматика)|род]] и [[число]], категория [[определеност]] (пълен, кратък член) притежават всички числителни имена. Редните числителни имена не се [[степенуват]].
== Видове числителни имена ==
Образувани от прости думи: два, три, шест; втори, трети, шести
Образувани са от повече от една [[коренна морфема]] (сложни думи)
===== Съставни числителни имена =====
Съчетания от две или повече числителни имена, назоваващи едно число – тридесет и три, сто тридесет и три, хиляда сто тридесет и три и т.н.<ref> Тодор Бояджиев, Иван Куцаров, Йордан Пенчев,
Основните принципи за образуване на числителни са два:
* чрез аритметично действие [[събиране]] се образуват числителни имена от единадесет до деветнадесет като по-долният клас се поставя пред по-горния, съединени с [[предлога]]
* чрез действие [[умножение]] се образуват числителни имена, съдържащи числа от един и същ клас
Към съставните числителни имена спадат и ''дробните числителни имена'' – образуват се от 2 числителни: първото е количествено – означава числителя на дробното число, а второто е редно и означава знаменателя (например 5/8, чете се ''пет осми'').
Някои учени ги определят като основни, тъй като те назовават числата от десетичната бройна система.
Основни числителни бройни са един, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, сто, хиляда, милион, милиард – следователно основните бройни числителни имена са непроизводни, а чрез различни комбинации се образуват останалите редни и бройни числителни.<ref>Тодор Бояджиев, Иван Куцаров, Йордан Пенчев,
* Числителни бройни за приблизителност – образуват се чрез безсъюзно свързване на дадено числително със следващото по ред от същия клас
Числителни за приблизителност се образуват и с наставката '''–ина''' – петдесетина. Би могло да се използва и числително
Към бройните числителни спадат ''мъжколичните числителни имена'':
* Мъжколични числителни имена – употребяват се само за съществителни имена ([[нарицателни]]) от мъжки род,
▲===== Редни числителни имена =====
▲Посочват числовата позиция на даден обект.
С изключение на числителните ''първи, втори'' всички останали редни числителни имена са производни чрез основата на бройните числителни имена<ref>Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология (1984), стр. 278 </ref> – девети, осемнадесети, сто петдесет и шести.
Line 52 ⟶ 53:
* [[Части на речта]]
{{Части на речта}}▼
{{лингвистика-мъниче}}
▲{{Части на речта}}
[[Категория:Име (част на речта)]]
[[Категория:Части на речта]]
|