Битка при Ахелой: Разлика между версии

Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[светиГеорги (светец)|Свети Георги]], докато '''ал-Масуди''' направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Христо Димитров застъпва мнението, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към Константинопол е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения основната маса от сражаващи са били пехотинци.

След полагане на клетвата сухопътната армия се насочва срещу [[България]]. В едно от писмата си [[патриарх]] [[Николай Мистик]] посочва, че византийската армия нахлува в българските територии заради тревожните известия, идващи от стратезите на [[Тракия]], [[Македония (тема)|Македония]], [[Солун]]ската, [[Драч]]ката област, а също и от [[херсон]]ския стратег '''Йоан Вогас'''. Тъй като византийската армия се е придвижвала покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия става при [[Дебелт]]. Във връзка със сведението на [[Скилица]], че битката е станала край град [[Анхиало]] на 6 август 917 г., някои изследователи считат, че там прегрупиралите се български гранични части се опитват да спрат византийското настъпление, но след неуспеха се изтеглили към река [[Ахелой (река)|Ахелой]] и се присъединяват към основните сили.