Междусъюзническа война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Ход: оправена препратка към пояснителна
Редакция без резюме
Ред 156:
 
== Българското нападение на 16/17 юни ==
 
[[Файл:Izvestuvanje za naredbata od Bugarskata vrhovna komanda za napad, 1913.pdf|ляво|мини|Телеграма на Пашич до сръбската легация в Лондон, че има заповед на Българското главно командване за ненадейно нападение над Сърбия и Гърция, 11/24 юни 1913 г.]]
В края на май, при прехвърлянето на войски към сръбската граница и Македония, избухват [[Бунтове в българската армия (1913)|бунтове в българската армия]].<ref>{{Харв|Енциклопедия „България“|1978|loc=731 – 732}}</ref> На 8 юни Сърбия предупреждава София, че ще обяви анексия на териториите, окупирани от сръбски войски, ако българската страна не отговори в най-къс срок на предложението за ревизия на договора.<ref>{{Харв|Гоцев|1981|loc=43}}</ref> На 9 юни българският заместник-главнокомандващ генерал [[Михаил Савов]] поставя на своето правителство срок от десет дни за решението дали да воюва срещу съюзниците или да разпусне войските. На същия ден кабинетът Данев отговаря положително на руското предложение за посредничество, но при условие, че арбитражът бъде извършен до осем дни и да се отнася само за „спорната“ зона между България и Сърбия. Руската страна обещава решение в кратък срок, но иска от България да приеме арбитраж и за спора си с Гърция, а също и да демобилизира войските си. В същото време [[Сергей Сазонов|Сазонов]] предупреждава българския дипломатически представител в Петербург, че София не може да разчита на [[Българо-руска военна конвенция (1902)|българо-руската конвенция от 1902 г.]] за защита от румънско нападение.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=341 – 344, 349}}</ref>
 
Ред 177:
 
==== Операции между Дунав и Осогово ====
[[Файл:Izvestuvanje za naredbata od Bugarskata vrhovna komanda za napad, 1913.pdf|ляво|мини|Телеграма на Пашич до сръбската легация в Лондон, чеот има24 заповедюни на(7 Българскотоюли) главно1913 командванег. зас ненадейноинформация нападениеза надбойните Сърбия и Гърция, 11/24 юни 1913 г.действия]]
Първа и Трета българска армия влизат в бой на 22 юни. Правителството дава съгласието си за това след като сръбски войски нарушават старата българска граница при [[Кюстендил]]. В операция за овладяване на [[Пирот]]ския укрепен лагер [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-та]] и [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна дивизия]] преминават [[Стара планина]] през Кадъбоазкия и Светиниколския проход. На 24 юни е завладян Княжевац. В същото време Царибродската група ([[Тринадесета пехотна дивизия|13-та пехотна дивизия]] и 1-ва [[Първа пехотна софийска дивизия|софийска]] бригада от състава на Трета армия) настъпва по реките [[Нишава]] и [[Ерма]] и овладява височините на югоизточните подстъпи на Пирот. [[Трънски отряд (1913)|Трънската група]] атакува (24 юни) хребета [[Букова глава]] в опит да си пробие път към [[Враня (град)|Враня]] и да прекъсне железницата между Стара Сърбия и Македония.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=95, 97, 101 – 102}};{{Br}}{{Харв|Христов|1922|loc=164 – 168, 172 – 175, 180 – 184}}</ref> Също на 24 юни части от Пета армия разбиват сръбската Дунавска (II) дивизия при връх Китка и заплашват да се спуснат в долината на [[Пчиня]] към [[Скопие]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=152 – 156}}</ref>