'''Георги Евгениевич Лвов''' (от [[Руски език|руски]] ''Георгий Евгеньевич Львов'') е руски дворянин, [[княз]]. Държавник, министър-председател на Русия от 15 март до 21 юли 1917 г.
==Биография==
Георги Лвов е роден 21 октомври 1861 г. в Дрезден, Германия. СемействотоБаща му сее премествапринц Евгений Лвов (1817-1896), маршал на благородството в област Алескин, известен с либералните си възгледи ,майка му е Барбара Мосолов (1828-1904). Най-големият брат Алекс 1896 г. е начело на Московската школа на живописта. Друг от братята му, Владимир, главния архиватор в Министерство на външните работи в Москва. Детството си Лвов прекарва в Поповка-район Алексин близо до Тула, а след като децата порастват семейството се мести в Москва. ЗвършваЛвов завършва частно училище в Москва през 1881г. и Московския университет през 1885 г. с диплома по право. През 1900 г. става председател на земството Тула , след това той се жени за графиня Бобринск, която умира през 1903 г. Работи на държавната служба до 1893 г. Неославянофил по политически възгледи, той бързо се превръща в активен участник в движението Земствос в началото на ХХ век. Той също организира борбата срещу глада. По време на Руско-Японската война през 1905 г. се присъединява към Конституционно-демократическа партия (кадети). Една година по-късно партията печели изборите за Първата руска дума. От 1911 г. е в Партията на прогресистите. Председател на Всеруския съюз на Земствос (1914). Година по-късно e лидер на Съюза на Земствос и член на Земгор. Организациите участват в подпомагането и лекуването на ранените руски войници по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Като депутат, той участва в благотворителни мероприятия, за да помогне на гладните и бедните жертвите на пожара. Споделя някои от идеите на Пьотър Столипин, по време на премиерския пост на който е изпратен в Иркутск. През 1909 г. той публикува книга в региона на Амур, като в нея разкритикува руските власти за неизпълнение на задължението за осигуряване на добър живот на хората, и за своя сметка той отива в Канада, за да се запознава с делото за презаселване. От 1911 г. е в Партията на прогресистите. През 1912 г. неговата кандидатура за поста на кмет на Москва е била отхвърлена от министъра на вътрешните работи, който намира в публичните изявления на Лвов "антиправителствена пропаганда отрова." Председател е на Всеруския съюз на Земствос (1914).
По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е назначен от абдикиралия император [[Николай II (Русия)|Николай II]] за министър-председател на [[Временно руско правителство|Временото правителство]]. Не успява да събере достатъчно подкрепа и подава оставка през юли 1917 г. в полза на министъра на правосъдието [[Александър Керенски]]. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] е арестуван. Освободен е и емигрира във Франция, където прекарва остатъка от живота си. Пише автобиографията си озаглавена „Воспоминания“, а Тихон Полнер издава негова биография „Жизненный путь князя Георгія Евгеніевича Львова. Личность. Взгляды. Условія дѣятельности“ (1932). Умира в Париж и е пограбан в гробището Сен-Женевиев де-Боис.
