Уикипедия

Елизабет I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 29:
<div align="justify">
 
'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}, 7 септември 1533 г. – † 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|кралица на Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана ''The Virgin Queen'' („кралицата дева“), ''Gloriana'' (Глориана) или ''Good Queen Bess'' („добрата кралица Бес“), Елизабет е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря на крал [[Хенри VIII]] и [[Ан Болейн]], втората му съпруга, екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът На Хенри и Ан е анулиран и Елизабет - – обявена за незаконнородена. Нейният полубрат Едуард VI управлява до смъртта си в 1553, завещавайки короната на Лейди Джейн Грей и игнорирайки двете си полусестри - – Елизабет и Мери, въпреки писаните закони. Девет дни по-късно, Тайният съвет на Англия изменя подкрепата си, обявявайки Мери за кралица на 19 юли 1553. Джейн е обвинена в предателство и хвърлена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като "Кървавата„Кървавата Мери"Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора, поради обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.
 
Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си.<ref>„Имам намерение във всичките си действия да се ръководя от добри съвети и мъдри съветници.“ Първата реч на Елизабет като кралица, [[Хатфийлд хаус]], 20 ноември 1558 г. Loades, 35.</ref> Наистина, тя се уповава много на [[Таен съвет на Обединеното кралство|група доверени съветници]], водени отначало от [[Уилям Сесил]], [[барон Бъргли]], а към края на царуването от неговия син [[Робърт Сесил]]. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната [[Англиканска църква]].▼
 
В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си.<ref name=starkey5>Starkey, 5.</ref> Един от нейните девизи е „''video et taceo''“ („Виждам и не казвам нищо“).<ref>Neale, 386.</ref> Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от страна на парламента и многобройни ухажвания от различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха.▼
 
Макар че Елизабет е предпазлива във външната политика и само половинчато поддържа неефективните, зле подсигурени военни кампании в [[Холандия]] (срещу испанците), [[Франция]] и [[Ирландия]], в съзнанието на народа името ѝ завинаги остава с победата над [[Непобедимата армада]] през 1588 г.▼
 
Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на [[Англия]] по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като [[Златен век (история)|Златен век]] на Елизабет или [[Елизабетинска епоха]] в историята на [[Англия]]. По това време пишат драматурзите [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и [[Бен Джонсън]], философът [[Франсис Бейкън]]. Мореплавателят [[Франсис Дрейк]] става първият англичанин, обиколил света, а [[Уолтър Роли]] и [[Хъмфри Гилбърт]] поставят началото на английската колонизация на [[Северна Америка]]. Основана е и [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]].▼
 
Някои историци са по-резервирани в оценката си. Те описват Елизабет като избухлив,<ref>През 1593 г. по време на кризата около прекръстването на [[Анри IV]], френският посланик моли [[Уилям Сесил]] „Защитете ме със своята мъдрост от гнева на тази велика принцеса; защото в името на бога, когато я видя разгневена срещу някой човек, който и да е той, ми се иска да съм в Калкута, страхувайки се от гнева ѝ както от самата смърт.“. John Lothrop Motley; History of the United Netherlands, 1590-99 г.</ref> понякога нерешителен владетел,<ref>Somerset, 729.</ref> който има повече късмет, отколкото заслужава. Към края на царуването, серия от икономически и военни проблеми отслабват популярността ѝ. Елизабет е призната за харизматичен държавник и упорито оцеляваща владетелка в епоха, когато правителството в Англия е нестабилно и монарсите в съседните страни имат сериозни вътрешни проблеми, застрашаващи троновете им. Такъв е случаят с [[Мария Стюарт]], съперничката ѝ от Шотландия, която претендира и за английския престол. Елизабет я изпраща за дълги години в заточение и в крайна сметка я екзекутира през 1587 година. След кратките царувания на нейните брат и сестра, нейните 44 години на трона осигуряват стабилност, която е добре дошла за кралството, и помагат за изграждането на чувство за национална идентичност.<ref name=starkey5>Starkey, 5.</ref>▼
 
== Биография ==
=== Детство ===
[[File:Henry VIII and Anne Boleyn.png|мини|Елизабет е единственото дете на [[Хенри VIII]] и [[Ан Болейн]], която не ражда мъжки наследник и е екзекутирана по-малко от три години след раждането на Елизабет.]]
Елизабет е родена в Стаята на девиците (''Chamber of Virgins'') в Гринуичкия дворец (днес част от [[Лондон]]) в неделя на 7 септември 1533 г. между три и четири часа следобед и е кръстена на двете си баби [[Елизабет Йоркска]] и [[Елизабет Болейн]].<ref>Somerset, 4.</ref> Тя е второто дете на [[Хенри VIII]], родено в брак, и оцеляло през ранното си детство. Нейната майка [[Ан Болейн]] е втора съпруга на Хенри. При раждането си Елизабет е предполагаемата наследница на английския трон. Нейната по-голяма заварена сестра Мери вече е загубила позицията си на законен наследник, защото Хенри анулира брака си с майката на Мери, [[Катерина Арагонска]], за да се ожени за Ан с надеждата да му се роди син, който да осигури приемственост на Тюдорите.<ref>Loades, 3- – 5</ref><ref>Somerset, 4- – 5.</ref> В тази ситуация раждането на още една дъщеря не е прието добре от краля. Кръщенето на Елизабет е също в [[Гринуич]] на 10 септември. Нейни кръстници стават архиепископ Томас Кранмър, маркизът на Ексетър Хенри Кортенер, херцогинята на Норфък Елизабет Хауърд и маркизата на Дорсет&nbsp;— – Маргарет Уотън. След кръщенето на Елизабет е дадена титлата принцеса на Уелс.
 
През декември 1533 г. Елизабет е изпратена да живее в [[Хатфийлд хаус]], неголям дворец недалеч от Лондон. Родителите рядко посещават дъщеря си, въпреки че Ан Болейн е привързана към нея.
Line 57 ⟶ 47:
Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише: „тя е по-послушно дете и по-нежно към условията, отколкото някога съм познавала в живота си“.<ref>Somerset, 11.</ref> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г.<ref>Richardson, 39-46.</ref> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г., и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личната стая става Бланш Пари.<ref>Richardson, 56, 75-82, 136</ref>
 
Въпреки че Елизабет е обявена за незаконнородена, с нейното възпитание се занимават най-добрите преподаватели от Кеймбридж. Това са млади, свободомислещи учени, привърженици на [[Реформация]]та. С времето към Елизабет се присъединява и по-малкият Едуард. Именно в периода 1543—1547 г. в кралското семейство се установява относително спокойна атмосфера — – Хенри е напълно щастлив с Катрин Пар, синът му расте, а дъщерите му, поне външно, са се примирили с положението си. Елизабет получава отлично образование. Когато навършва 11 години и неин учител става Уилям Гриндал, Елизабет вече може да пише на английски, [[латински]] и италиански. Под опеката на Гриндал, талантлив и умел учител, тя напредва също в изучаването на френски и гръцки.<ref>Информацията за образованието и ранната зрелост на Елизабет идват главно от мемоарите на Роджър Ашам, също учител на принц Едуард. Loades, 8-10.</ref> Латинският ѝ е безупречен. На него тя не само чете съчинения на римски историци, но и пише пространни писма до своята мащеха — – Катрин Пар. Твърди се, че е говорела [[корнуолски език]].<ref>{{cite news |url=http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A10686710 |title=Maps of Cornwall (Kernow) showing a Celtic or Distinct Identity |publisher=BBC |accessdate=12 December 2010 }}</ref> След като Гриндал умира през 1548 г., Елизабет продължава обучението си при Роджър Ашам, учител с хуманни възгледи, който вярва, че обучението трябва да бъде приятно.<ref>Somerset, 25.</ref><ref>Уиър 2011, 28</ref> Когато образованието ѝ приключва официално през 1550, тя е най-образованата жена от поколението си.<ref>Loades, 21.</ref>
 
На 28 януари 1547 г. Елизабет научава, че баща ѝ е починал. В завещанието си той оставя престола на Едуард ([[Едуард VI]]). В случай, че той умре и няма наследници, ще го наследи Мери, а след нея&nbsp;— – Елизабет. В тази последна проява на волята си Хенри „признава“ своите дъщери и им дава надежда ако не да получат короната на Англия, то поне да сключат достоен брак с принцове от европейски страни.
 
=== Томас Сиймур ===
Line 71 ⟶ 61:
[[File:Hatfield House Old Palace.jpg|мини|300px|Запазеното крило на Стария дворец, [[Хатфийлд хаус]]. Тук през ноември 1558 г. Елизабет научава за смъртта на сестра си.]]
 
През юли [[1553]] г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от [[туберкулоза]].<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy — – Official Website |title=Edward VI | accessdate=23 April2009|url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/EdwardVI.aspx}}</ref> На негово място трябва да се възкачи Мери, но срещу нея има силни настроения от страна на протестантите. Преди смъртта си, под влияние на регента [[Джон Дъдли]] (баща на [[Робърт Дъдли]], бъдещ фаворит на Елизабет), Едуард пише завещание, с което променя реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., лишава от законните им права Мери и Елизабет и посочва за кралица [[Джейн Грей]], която е далеч след тях в линията на наследяване.<ref>Loades, 24-25.</ref> Джейн Грей, която само преди няколко седмици се е омъжила за сина на Джон Дъдли – Гилфорд – е обявена за кралица от [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайния съвет]]<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy — – Official Website |title=Lady Jane Grey | accessdate=23 April 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/Jane.aspx}}</ref>, но само след девет дни царуване е свалена от привържениците на принцесите Мери и Елизабет. Новата кралица [[Мария I Тюдор]] (Мери I) влиза триумфално в [[Лондон]], придружавана от Елизабет.<ref>Loades 25.</ref>
 
Демонстрацията на солидарност между сестрите не трае дълго, защото Мери е ревностна католичка, а Елизабет не. Още през същата година отношенията им се влошават и Елизабет е изпратена в затвора, а след това&nbsp;— поставена под домашен арест по подозрения в съучастие с протестантските бунтове. Мери, първата безспорна жена на трона,<ref>{{cite web |publisher=The British Monarchy — Official Website |title=Mary I | accessdate=23 April 2009 | url=http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/MaryI.aspx}}</ref>, е решена да смаже [[протестантство]]то и заповядва всички да присъстват на католическите [[литургия|литургии]]. Елизабет, която е протестантка, е принудена външно да се покорява.<ref>Loades, 26.</ref> Първоначалната популярност на Mери се стопява, когато става известно, че ще се жени за принц [[Фелипе II|Филип Испански]], син на император [[Карл V]]. След сватбата Филип придобива голямо влияние върху политиката на Англия.<ref>Loades, 27.</ref> В страната бързо се разпространява недоволство и мнозина разчитат на подкрепата на Елизабет в тяхната съпротива срещу религиозните гонения на Мери. През януари и февруари 1554 г. в няколко части на Англия и Уелс избухва [[бунт на Уайът|бунтът на Уайът]]), воден от [[Томас Уайът младши|Томас Уайът]].<ref>Neale, 45.</ref>
Line 193 ⟶ 183:
 
==== Подкрепа на Анри IV ====
[[File:Coat of Arms of England (1558-1603).svg|мини|upright|Герб на кралица Елизабет I, с личното ѝ мото: ''"Semper„Semper eadem"eadem“'' или „Винаги същата.“]]
Когато протестантът [[Анри IV]] наследява френския трон през 1589, Елизабет му изпраща военна подкрепа. Това е първото ѝ начинание във Франция след отстъплението ѝ от Льо Хавър през 1563. Правото на наследяване на Анри е силно оспорвано от католическата лига и от Фелипе II и Елизабет се бои от испанска атака на пристанищата на Ла Манша. Последвалите английски кампании във Франция обаче са зле организирани и неефективни.<ref name=haigh142>Haigh, 142.</ref> Лорд Уилоуби, пренебрегвайки в значителна степен заповедите на Елизабет, броди из северна Франция с армия от 4000 мъже с малко ефект. Той се оттегля в безредие през декември 1589, след като е загубил половината си войска. През 1591 г. кампанията на Джон Норис, който води 3000 мъже в [[Бретан]] е още по-катастрофална. Както при всички такива експедиции, Елизабет не желае да отпусне припасите и подкрепленията, изисквани от командирите. Норис отива в Лондон, за да моли лично за повече подкрепа. В негово отсъствие армията на католическата лига почти унищожава останките от неговата армия в Краон, северозападна Франция, през май 1591. През юли Елизабет изпраща друга войска под командването на [[Робърт Девъро]], граф Есекс, за да помогне на Анри IV в обсадата на [[Руан]]. Резултатът е също толкова отчайващ. Девъро не постига нищо и се връща у дома през януари 1592. Анри вдига обсадата през април.<ref>Haigh, 143.</ref> Както обикновено Елизабет не успява да контролира военачалниците си в чужбина. „Къде е или какво върши или какво смята да върши“, пише тя за Девъро „ние сме в неведение.“.<ref>Haigh, 143-144.</ref>
 
Line 201 ⟶ 191:
Въпреки че Ирландия е едно от двете ѝ кралства, Елизабет е изправена пред враждебно и на места направо автономно<ref>Somerset, 667.</ref> ирландско население, което изповядва католицизма, противопоставя се на властта и&#768; и съзаклятничи с враговете и&#768;. Нейната политика там е да дава земя на придворните си и да попречи на бунтовниците да дадат на Испания база, от която да може да нападне Англия.<ref>Loades, 55</ref> В течение на поредица от въстания кралските войски водят „тактика на опожарената земя“ като опожаряват всичко и убиват мъже, жени и деца. Около 30 000 ирландци умират от глад по време на бунта в [[Мънстър]], воден от Джералд Фицджералд през 1582. Поетът и колонист [[Едмънд Спенсър]] пише, че жертвите „са докарани до такова нещастие, че дори каменно сърце би ги оплаквало.“.<ref>Somerset, 668.</ref> Елизабет инструктира командирите си да третират добре ирландците, „тази груба и варварска нация'“, но не показва разкаяние, когато са необходими употреба на сила и кръвопролитие.<ref>Somerset, 668-669.</ref>
 
Най-тежкото си изпитание за Елизабет в Ирландия е между 1594 и 1603, когато в разгара на войната с Испания избухва бунт — – [[Деветгодишна война (Ирландия)|Деветгодишната война]] — – с водач [[Хю О'Нийл]] граф на [[Тайроун]], подкрепян от испанците.<ref>Loades, 98.</ref> През пролетта на 1599 Елизабет изпраща Робърт Девъро да потуши въстанието. За нейно разочарование,<ref>Loades, 98.</ref> той не постига много и се връща в Англия против заповедите ѝ. Заменен е от Чарлс Блънт, на когото са нужни три години да победи бунтовниците. Най-накрая през 1603 г. О'Нийл се предава, няколко дни след смъртта на Елизабет.<ref>Loades, 98-99.</ref> Скоро след това е подписан мирен договор между Англия и Испания.
 
==== Русия ====
Line 228 ⟶ 218:
Същият този период на политическа и икономическа несигурност обаче е съпроводен с ненадминат литературен разцвет в Англия.<ref>Black, 239.</ref> Първите признаци на ново литературно движение се появяват във второто десетилетие от царуването на Елизабет с ''Euphues'' на [[Джон Лили]] и ''Календарът на пастира'' от [[Едмънд Спенсър]] през 1578. Към края на века влизат в зрелостта си някои от големите имена на [[английска литература|английската литература]], включително [[Уилям Шекспир]] и [[Кристофър Марлоу]]. През този период и през последвалата ера на [[Джеймс I]] английският театър достига най-високите си върхове.<ref>Black, 239-245.</ref> Понятието за велика [[Елизабетинска епоха]] се дължи в голяма степен на строителите, драматурзите, поетите и музикантите, творили по време на царуването на Елизабет. То не е свързано директно с кралицата, която никога не е била голям покровител на изкуствата.<ref>Haigh, 176.</ref>
 
С напредването на възрастта образът на Елизабет постепенно се променя. Изобразяват я като [[Белфиби]] или [[Астрея]] и след Армадата — – като Глориана, вечно младата [[Кралицата на феите|Кралица на феите]] от поемата на [[Едмънд Спенсър]].<ref>Бланш Пари, главната Дама на спалнята на Елизабет, поръчва нейния епитаф в Бактънската църква. Датиран от преди ноември 1578, той съдържа първото изображение на Елизабет като Глориана: Richardson, 145-148.</ref> Нейните портрети стават по-малко реалистични и по-загадъчни, приличат на икони, които я представят много по-млада отколкото е. Всъщност кожата ѝ е белязана от едра шарка през 1562, оставяйки я полуплешива и зависима от носенето на перуки и козметика.<ref name=loades92>Loades, 92.</ref><ref>Gaunt, 37.</ref> Обаче колкото красотата на Елизабет избледнява, толкова повече придворните ѝ я възхваляват.<ref name=loades92/>
 
Елизабет охотно играе тази „роля“, защото смята [[имидж]]а си за важен символ на властта<ref>Haigh, 179.</ref>, но е възможно в последното десетилетие на живота си сама да е започнала да си вярва. Тя харесва и глези чаровния, но сприхав Робърт Девъро, граф Есекс, който е заварен син на Дъдли и си позволява фриволности с нея, които тя му прощава.<ref name="Lds">Loades, 93.</ref> Неколкократно го назначава на военни постове, въпреки недобрата му репутация. След като дезертира от командването в Ирландия през 1599, Елизабет го поставя под домашен арест и на следващата година го лишава от монополите му.<ref>Loades, 97.</ref> През февруари 1601 графът се опитва да вдигне бунт в Лондон. Той възнамерява да плени кралицата, но събира малцина в своя подкрепа и на 25 февруари той е обезглавен. Елизабет осъзнава, че до това стечение на събитията отчасти са довели собствените и&#768; погрешни преценки. Един наблюдател съобщава през 1602 г: „Нейната утеха е да седи на тъмно и понякога да оплаква Есекс със сълзи“.<ref>Black, 410.</ref>
Line 249 ⟶ 239:
 
Елизабет е погребана в Уестминстърското абатство в гробница, която споделя с Мери I. Латинският надпис на гробницата им, „Regno consortes & urna, hic obdormimus Elizabetha et Maria sorores, in spe resurrectionis“, гласи „Спътнички в царуването и гроба, тук ние спим, Елизабет и Мери, сестри, с надежда за възкресение“.<ref>{{cite book|last=Stanley|first=Arthur Penrhyn|title=Historical memorials of Westminster Abbey|year=1868|publisher=John Murray|location=London|page=178|chapter=The royal tombs|oclc=24223816}}</ref>
 
== Оценка на управлението ==
 
▲Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си.<ref>„Имам намерение във всичките си действия да се ръководя от добри съвети и мъдри съветници.“ Първата реч на Елизабет като кралица, [[Хатфийлд хаус]], 20 ноември 1558 г. Loades, 35.</ref> Наистина, тя се уповава много на [[Таен съвет на Обединеното кралство|група доверени съветници]], водени отначало от [[Уилям Сесил]], [[барон Бъргли]], а към края на царуването от неговия син [[Робърт Сесил]]. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната [[Англиканска църква]].
 
▲В управлението Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си.<ref name=starkey5>Starkey, 5.</ref> Един от нейните девизи е „''video et taceo''“ („Виждам и не казвам нищо“).<ref>Neale, 386.</ref> Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от страна на парламента и многобройни ухажвания от различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха.
 
▲Макар че Елизабет е предпазлива във външната политика и само половинчато поддържа неефективните, зле подсигурени военни кампании в [[Холандия]] (срещу испанците), [[Франция]] и [[Ирландия]], в съзнанието на народа името ѝ завинаги остава с победата над [[Непобедимата армада]] през 1588 г.
 
▲Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на [[Англия]] по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като [[Златен век (история)|Златен век]] на Елизабет или [[Елизабетинска епоха]] в историята на [[Англия]]. По това време пишат драматурзите [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и [[Бен Джонсън]], философът [[Франсис Бейкън]]. Мореплавателят [[Франсис Дрейк]] става първият англичанин, обиколил света, а [[Уолтър Роли]] и [[Хъмфри Гилбърт]] поставят началото на английската колонизация на [[Северна Америка]]. Основана е и [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]].
 
▲Някои историци са по-резервирани в оценката си. Те описват Елизабет като избухлив,<ref>През 1593 г. по време на кризата около прекръстването на [[Анри IV]], френският посланик моли [[Уилям Сесил]] „Защитете ме със своята мъдрост от гнева на тази велика принцеса; защото в името на бога, когато я видя разгневена срещу някой човек, който и да е той, ми се иска да съм в Калкута, страхувайки се от гнева ѝ както от самата смърт.“. John Lothrop Motley; History of the United Netherlands, 1590- – 99 г.</ref> понякога нерешителен владетел,<ref>Somerset, 729.</ref> който има повече късмет, отколкото заслужава. Към края на царуването, серия от икономически и военни проблеми отслабват популярността ѝ. Елизабет е призната за харизматичен държавник и упорито оцеляваща владетелка в епоха, когато правителството в Англия е нестабилно и монарсите в съседните страни имат сериозни вътрешни проблеми, застрашаващи троновете им. Такъв е случаят с [[Мария Стюарт]], съперничката ѝ от Шотландия, която претендира и за английския престол. Елизабет я изпраща за дълги години в заточение и в крайна сметка я екзекутира през 1587 година. След кратките царувания на нейните брат и сестра, нейните 44 години на трона осигуряват стабилност, която е добре дошла за кралството, и помагат за изграждането на чувство за национална идентичност.<ref name=starkey5>Starkey, 5.</ref>
 
== Наследство ==
Line 259 ⟶ 261:
Елизабет реформира [[Църква на Англия|църквата]] по начин, който помага да се оформи националната и&#768; идентичност и много от установените практики съществуват и до днес.<ref>Loades, стр. 46-50.</ref><ref>Weir, 487.</ref><ref>Hogge, стр. 9-10.</ref> Тези, които я хвалят по-късно като протестантска героиня, пренебрегват отказа ѝ да премахне всички католически практики.<ref>Somerset, стр. 102.</ref> Историците отбелязват, че по нейно време стриктните протестанти възприемат Религиозното споразумение от 1559 г. като компромис.<ref>Haigh, стр. 45-46, 177.</ref><ref>Black, стр. 14-15.</ref> Всъщност Елизабет счита, че вярата е лична работа и не иска, както се изразява [[Франсис Бейкън]], „да прави прозорци в сърцата и тайните мисли на хората“.<ref>Williams ''Elizabeth'', стр. 50.</ref><ref>Haigh, стр. 42.</ref>
 
Въпреки че следва в голяма степен отбранителна политика, нейното царуване подобрява позициите на Англия в чужбина. „Тя е само жена, само господарка на половин остров,“ чуди се папа [[Сикст V]], „и въпреки това действа така, че от нея да се страхуват Испания, Франция, [[Свещена Римска империя|Империята]], всички“.<ref name="Sm">Somerset, стр. 727.</ref> При управлението на Елизабет страната си спечелва нова самоувереност и усещане за суверенитет във фрагментирания християнски свят.<ref name=somerset726/><ref>Hogge, стр. 9''n''.</ref><ref>Loades, стр. 1.</ref> Елизабет е първата от династията Тюдор, която признава, че монархът управлява по волята на народа.<ref>Starkey, стр. 7.</ref> Поради това тя винаги работи заедно с парламента и с доверени съветници — – стил на управление, който последвалите я крале от [[Стюарти|династията Стюарт]] пренебрегват. Някои историци я считат за човек с късмет;<ref name="Sm">Somerset, стр. 727.</ref> тя самата вярва, че Бог я защитава.<ref>Somerset, 75-76.</ref> Гордеейки се, че е „само англичанка“,<ref>Edwards, стр. 205.</ref> Елизабет вярва, че за успеха на царуването си трябва да благодари на Бог, добрите съвети и любовта на поданиците си.<ref>Starkey, стр. 6-7.</ref>
 
== Генеалогия ==
Line 305 ⟶ 307:
 
== Титли от раждането до смъртта ==
* 7 септември 1533 — – юли 1536: Принцеса Елизабет
* юли 1536 — – 17 ноември 1558: „Лейди“ Елизабет
* 17 ноември 1558 — – 24 март 1603: „Нейно величество“ кралицата
 
== Вижте също ==
Line 324 ⟶ 326:
== Литература ==
{{Refbegin|colwidth=30em}}
*{{cite book | last = Уиър | first = Алисън | year = 2011 | title = Кралица Елизабет I: Кралицата дева | publisher = Персей | page = | isbn = 978-954-8308-12-0 | ref = Уиър 2011}}
*{{cite book | last = Уиър | first = Алисън | year = 2013 | title = Кралица Елизабет I: Триумфът | publisher = Персей | page = | isbn = 978-619-1610-02-0 | ref = Уиър 2013}}
*{{Citation |last=Adams |first=Simon |title=Leicester and the Court: Essays in Elizabethan Politics |location=Manchester |publisher=Manchester University Press |year=2002 |isbn=0-7190-5325-0 }}.
*{{Citation |last=Black |first=J. B. |title=The Reign of Elizabeth: 1558–1603 |location=Oxford |publisher=Clarendon |origyear=1936 |year=1945 |oclc=5077207 }}.
*{{Citation |last=Chamberlin |first=Frederick |title=Elizabeth and Leycester |publisher=Dodd, Mead & Co. |year=1939 |oclc= }}.
*{{Citation |last=Collinson |first=Patrick |title=Elizabeth I|location=Oxford |publisher=Oxford University Press |year=2007 |isbn=978-0-19-921356-6 }}.
*{{Citation |last=Croft |first=Pauline |title=King James |location=Basingstoke and New York |publisher=Palgrave Macmillan |year=2003 |isbn=0-333-61395-3 }}.
Line 352 ⟶ 354:
*{{Citation |last=Loades |first=David |title=Elizabeth I: The Golden Reign of Gloriana |location=London |publisher=The National Archives |year=2003 |isbn=1-903365-43-0 }}.
*{{Citation |last=Lockyer |first=Roger |title=Tudor and Stuart Britain 1485–1714 |edition=Third |year=2004 |location=London |publisher=Pearson |isbn=0-582-77188-9 }}.
*{{Citation |last=McGrath |first=Patrick |title=Papists and Puritans under Elizabeth I |location=London |publisher=Blandford Press |year=1967 |oclc= }}.
*{{Citation |last=Neale |first=J. E. |title=Queen Elizabeth I: A Biography |location=London |publisher=Jonathan Cape |origyear=1934 |year=1954 |edition=reprint |oclc=220518 }}.
*{{Citation |last=Parker |first=Geoffrey |title=The Grand Strategy of Philip II |location=New Haven |publisher=Yale University Press |year=2000 |isbn=0-300-08273-8 }}.
Line 361 ⟶ 363:
*{{Citation |last=Starkey |first=David |chapter=Elizabeth: Woman, Monarch, Mission |title=Elizabeth: The Exhibition at the National Maritime Museum |editor-first=Susan |editor-last=Doran |location=London |publisher=Chatto and Windus |year=2003 |isbn=0-7011-7476-5 }}.
*{{Citation |last=Strong |first=Roy C. |title=Gloriana: The Portraits of Queen Elizabeth I |location=London |publisher=Pimlico |year=2003 |origyear=1987 |isbn=0-7126-0944-X }}.
*{{Citation |last=Strong |first=R. C. |last2=van Dorsten |first2=J. A. |lastauthoramp=yes |title=Leicester's Triumph |publisher=Oxford University Press |year=1964 |oclc= }}.
*{{Citation |last=Weir |first=Alison |title=Elizabeth the Queen |location=London |publisher=Pimlico |year=1999 |isbn=0-7126-7312-1 }}.
*{{Citation |last=Williams |first=Neville |title=Thomas Howard, Fourth Duke of Norfolk|location=London |publisher=Barrie & Rockliff |year=1964 |isbn= }}.
*{{Citation |last=Williams |first=Neville |title=The Life and Times of Elizabeth I |location=London |publisher=Weidenfeld & Nicolson |year=1972 |isbn=0-297-83168-2 }}.
*{{Citation |last=Willson |first=David Harris |title=King James VI & I |location=London |publisher=Jonathan Cape |year=1963 |origyear=1956 |isbn=0-224-60572-0 }}.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елизабет_I“.