Крайцер: Разлика между версии

'''Крайцер''' ({{lang-nl|kruiser}} от {{lang-nl|kruisen}} – крейциране, плаване по определен маршрут; мн.ч. крайцери<ref>[http://www.gramota.ru/slovari/dic/?word=%CA%F0%E5%E9%F1%E5%F0&all=x gramota.ru – слово Крейсер]</ref>) – [[класификация на корабите|клас]] бойни надводни [[кораб]]и, способни да изпълняват задачи независимо от основния флот, сред които може да бъдат борбата с леките сили на флота и [[търговски кораб|търговските съдове]] на противника, отбрана на [[съединение (военно дело)|съединенията от бойни кораби]] и [[Конвой|конвои]], [[огнева поддръжка]] на приморските флангове на сухопътните войски и подсигуряването на морски десанти, поставянето на минни заграждения и други. От втората половина на [[XX век]] тенденцията към укрупняванеокрупняване на бойните съединения за подсигуряване на защитата от авиацията на противника и специализацията на съдовете за изпълнение на конкретни задачи води до практическо изчезнванеизчезване на корабите с общо предназначение, каквито се явяват крайцерите, от флотовете на много страни. Само военноморските сили на [[Военноморски флот на Русия|Русия]], [[Военноморски сили на Съединените американски щати|САЩ]] и [[Военноморски сили на Перу|Перу]] ги използват понастоящем.

Термина за първи път започва широко да се използва през [[XVII век]]: под „крайцер“ се разбира независимо действащ кораб, – наименованието на класа кораби обозначава по-скоро предназначението на кораба, отколкото неговата конструкция. Крайцерите обикновено са достатъчно малки, но бързи съдове. В перодапериода XVII—XVIII век [[линеен кораб (ветроход)|линейните кораби]] обикновено са прекалено големи, тромави и скъпи, за да бъдат изпращани на дълги плавания, например, към другите континенти, и още те са прекалено стратегически важни, за да бъдат рискувани в патрулни мисии. Освен това, линейните кораби са специално създавани за водене на бой в състава на [[ескадра|ескадри]]. За това за крайцерски цели (разузнаване, предаване на донесения, разрушение на вражеските морски комуникации, лов на търговски съдове и единични действия отделно от основните сили и на отдалечените театри на военни действия) са използвониизползвани по-малки кораби.

В течение на [[XVIII век]] основните кораби, използвани в качеството на крайцери, стватстават [[фрегата|фрегатите]] – умерено големи, бързи и маневрени кораби, екипирани за далечни походи, със сравнително слабо (в сравнение с линейните кораби) въоръжение – една закрита [[дек|оръдейна палуба]]. Освен фрегатите в качеството на крайцери се използват [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|шлюпове]], [[корвета|корвети]], [[бриг]]ове, а също и ред други типове кораби. Естествено фрегатите се използват за далечно крайцерство, така както [[корвета|корветите]] и [[бриг]]овете, като правило, се използват за близко крайцерстване, като по-оптимални за това.

В средата на XIX век крайцерските функции започват да се изпълняват от ветроходно-парни винтови кораби от различни типове: [[фрегата|фрегати]], [[корвета|корвети]], [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|шлюпове]], [[Клипер (кораб)|клипери]].

Значителен тласък към развитието на корабите-крайцери дава [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]] 1861 – 1865 г. [[Конфедеративни американски щати]], не разполагащинеразполагащи с голям флот, в борбата по море залагат на действията на ветроходно-парни [[рейдер]]и. Конфедерацията за първи път официално използва термина „крайцер“, макар той, както преди, да обединява корабите по предназначение, а не по конструктивен признак. Макар фактически те да са малко на брой, крайцерите сумяватсъумяват да пленят над 200 търговски съда на САЩ<ref>

{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 49}}</ref>. Впечатлява и количеството на силите, задействани против рейдерите. Така, действоващиятдействащият до края на войната рейдер „[[Шенандоа (рейдер)|Шенандоа]]“ ({{lang-en|Shenandoah}}) е преследван от до 100 кораба на ВМС на САЩ<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 50}}</ref>.

Успехите на рейдерите на южанитеюжните пораждат и подражание от страна на ВМС на САЩ. Вече след края на войната флота на САЩ е попълнен с фрегатите от типа „[[Фрегати тип „Вампаноа“|Вампаноа]]“„Уампаноаг“ ({{lang-en|Wampanoag}}), на които са възлагани задачата за борба с британското судоходствокорабоплаване в случай на военен конфликт с Великобритания. Корабите се оказват доста бързоходни, а главният даже поставя световен рекодрекорд по скорост – 17,75 [[възел (скорост)|възела]], – но като цяло се смятат за неудачни. Дървеният [[корпус на кораб|корпус]] е прекеленопрекалено недъговеченнедълготраен, машините са прекалено тежки, а от [[далечина на плаване|далечината на плаване]] под пара остава да се желае повече<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 52}}</ref>.

[[Файл:HMS Shah.jpg|thumb|250px|Британската фрегата „Шах“ – типична пароходофрегатапароходо-фрегата от 1870-те години, изпълняваща крайцерски функции.]]

В Русия първите парни съдове-крайцери стават построените в [[Архангелск]] винтови [[Клипер (кораб)|клипер]] „Разбойник“, „Джигит“, „Пластун“, „Стрелок“, „Опричник“ и „Наездник“ (1855 – 1857), а също полуброненосните винтови фрегати (впоследствие преименувани на броненосни крайцерыкрайцери) „Княз Пожарский“ (1867) и „Генерал-адмирал“ (1873).

През 1878 г. в британската и руската класификации официално се появява термина „крайцер“. (Наистина определенията за крайцери не съвпадат, – в Руската Империя крайцер тогава се нарича спомагателен незащитен кораб). В САЩ първите специално построени крайцери стават построените през 1884 г. „Атланта“ и „Бостън“. През 1892 г. във Великобритания и в Русия са проведени прекласификации, в резултат на които и в двете империи към крайцерите започват да се отнасят лекоброниранителеко бронираните и небронирани артилерийски кораби с [[парна машина|парен двигател]], включая старите пароходофрегатипароходо-фрегати и ветроходно-винтовите корвети.

Във войните за преразпределяне на света, от края на XIX – началото на XX век броненосните крайцери имат доста важна роля и се представят доста добре. Особено това се отнася за японските кораби, отлично проявили се в сраженията на [[Руско-японска война|руско-японската война]]. Въодушевените адмирали от различните страни спешно поръчват нови крайцери от този клас, но именно по това време броненосните крайцери внезапно и необратимо устаряватостаряват. Достиженията в двигателостроениетодвигателостроенето (в т.ч. изобретяването на корабните [[дизелов двигател|дизелни двигатели]]), [[металургия]]та и развитието на системите за управление на огъня водят до появата на [[Линеен крайцер|линейните крайцери]], способни с лекота да настигнат и унищожат всеки един броненосен крайцер.

Освен това, във флотитефлотилиите на някои страни се съхраняват и не брониранинебронирани крайцери. Неголеми и слабо въоръжени, те са предназначени за служба, не свързана с участие в сериозни бойни действияхдействия, например за сплашване на населението в [[Колония|колониите]] или ролята на [[стационар (пояснение)|стационари]].

Най-големи и съвременни крайцерски сили обладавапритежава Великобритания поради своята зависимост от морските комуникация и Германия, планираща да прекъсне тези комуникации. Заедно с това, дреднаутната гонка води до ситуация, при която редица солидни морски държави не могат да отделят полагащото се внимание на строителството на адекватни крайцерски сили. Така например, САЩ и Франция до края на войната нямат в своите флоти нито един съвременен крайцер.