Тенекиеният барабан: Разлика между версии

<ref>Грас, Гюнтер "Тенекиеният„Тенекиеният барабан"барабан“. Превод от немски Надя Фурнаджиева, изд. "Христо„Христо Г. Данов"Данов“, Пловдив, 1990 г.</ref>

Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек. Тези възгледи са възникнали в периода, когато [[Трети райх|нацисткият Райх]] вече е военно ликвидиран, но немският народ — – политически и морално — – се намира в най-окаяното си състояние може би в цялата своя история.

През дванадесетте години на [[националсоциализъм|националсоциализма]] под водачеството на [[Адолф Хитлер]] немският книжовен живот — – или това, което е останало от него — – е затънал в провинциализъм и се е превърнал в придатък на официалната културна [[пропаганда]]. Тогава в [[Германия]] е наложено претенциозно-фалшивото ''„изкуство на меча и ралото“'', което величае политическия режим с достъпни за него средства, възхвалява предаността към фюрера и войнишката доблест, верността към родната твърд и към кръвта на предците. Най-добрата част от [[немска литература|немската литература]], най-видните и&#768; представители биват прокудени от страната, а останалите са унифицирани или потъват във ''„вътрешна емиграция“'' и потърсват спасение в мълчанието и самоизолацията.

През този период разправата с политическото минало на страната се извършва преди всичко на етическа основа. Ето защо за интелектуалците на създадената през [[1949]] г. [[Германия|Федерална република Германия]] остава само полето на литературата за анализи и за издаване на морални присъди. В тази обстановка схващането на Камю за абсурда на съществуването и определението на Сартр за ангажираността на литературата оформят полюсите, между които младите западногермански писатели могат да намерят обща позиция в критическото преосмисляне на фашизма и войната — – екзистенциализмът им дава речника за техните дискусии.

Всъщност ''„Група 47“'' се е сформирала като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Но въпреки това тя избира своите членове по един неписан морално-политически принцип — – на заседанията и&#768; не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, фашистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение ''„Група 47“'' проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към един прост, но изразителен [[Реализъм (литература)|реализъм]], пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи — – през петдесетте години с наградата на ''„Група 47“'' биват отличени разказите на [[Мартин Валзер]], силно повлияни от стила на [[Франц Кафка]], а също изтънчената проза на [[Илзе Айхингер]], херметичните стихове на [[Ингеборг Бахман]], както и една глава от романа на Гюнтер Грас ''„Тенекиеният барабан“''.

В тази литературна и политическа атмосфера се появява през [[1959]] г. романът на Гюнтер Грас ''„Тенекиеният барабан“'' — – първа [[белетристика|белетристична]] творба на тогава тридесет и две годишния писател. Книгата бързо се превръща в литературна сензация и бива преведена на много световни езици. Причината за този необикновен успех е както темата, така и необичайната [[стилистика]] на романа. Гюнтер Грас демонстрира изключителното си умение да съчетава богати исторически познания с художествена фикция, като за това е разработил свой собствен, неповторим литературен метод. Днес вече може да се каже, че ''„Тенекиеният барабан“'' поставя нови мащаби в модерната немскоезична проза.

Гюнтер Грас е роден в [[Данциг]] (днес Гданск) в немско-полско семейство. След края на войната и пленничеството той сменя различни професии и получава образование като график и скулптор. Литературното си поприще започва като поет — – през [[1956]] г. излиза първата му стихосбирка, в която вече са набелязани мотивите на ''„Тенекиеният барабан“''. През това време Грас живее в [[Париж]] и там написва няколко театрални пиеси, в които се долавя влиянието на [[театър на абсурда|театъра на абсурда]]. В тях ясно се открояват съществените белези на [[художествен метод|художествения метод]], който определя своеобразието и на романа — – стремежът да се излезе от сетивния свят, от предметите и събитията на всекидневието, да им се придадат възможно най-ясни контури, да бъдат ''„освободени от всякаква идеология“'' и да се подредят без никакво осмисляне и оценка.

Оскар Мацерат — – [[протагонист]]ът на ''„Тенекиеният барабан“'' — – притежава всички основни белези на пикарескния герой. Поради своята външна недоразвитост той остава изолиран от света и рано се сблъсква с жестокостите на живота. Недораслекът Оскар се разделя със своето семейство и започва лутането си по света, като непрекъснато обогатява житейския си опит. Той скоро опознава разликата между нравствените изисквания и практическия житейски морал, изгубва първоначалните си илюзии и усвоява техниката на оцеляването, която превръща дните му в поредица от несвързани и лишени от цел епизоди. Накрая героят на Грас става типичен представител на социалния порядък, който в младостта си е отричал.

Връзката с пикарескния роман обаче се проявява и в модела на повествованието. Оскар Мацерат описва преживяванията си без дистанция спрямо тях, без да ги преценява, като ги подчинява на силата на обстоятелствата. В своята ''[[одисея]]'' той наблюдава различни форми на общуване, различни социални класи, професии, човешки типове, градове и народности — – така той се движи хоризонтално в пространството и вертикално в обществото. В последна сметка всичките му приключения водят към единственото значително негово изживяване — – осъзнаването на безсмислието и абсурда на съществуването. Оскар схваща света като необозрим и хаотичен и това е неговото ''крайно познание''.

Така ''„Тенекиеният барабан“'' се превръща в [[пародия]] на пикарескния роман — – описваната действителност и междучовешките отношения стават [[гротеска|гротескни]], възприемат се като [[карикатура]]. Оскар Мацерат е приключил интелектуалното си развитие още със своето раждане. А на три години решава да престане да расте, за да се освободи от света на възрастните. И през целия си останал живот — – в края на романа той е тридесетгодишен — – Оскар ''наблюдава'' всекидневието на заобикалящия го свят: вижда разрастването на фашизма, нападението на [[Полша]] и избухването на [[Втората световна война]], накрая преживява и навлизането на съветските войски в Германия. Героят на Грас е избрал за себе си ролята на [[шут]], който отрича дребнобуржоазната стихия, движена от неизкореними демонични импулси.

Две десетилетия след публикуването на ''„Тенекиеният барабан“'' — – вече през [[1979]] г. — – Гюнтер Грас отбелязва в своите ''„Статии върху литературата“'', че за цялата му писателска дейност имат основно значение немските престъпления по време на националсоциализма и техните последици. В спора си с по-младото творческо поколение той формулира позицията си така: ''„За нас миналото няма да престане да бъде настояще. Ние все още се питаме: Как се стигна дотам?“''

Като обща задача на своите произведения Грас определя стремежа да се противопоставим на житейската преходност. И добавя: ''„Писателят е човек, който пише срещу изтичащото време.“'' Такава задача той възлага и на романа си ''„Тенекиеният барабан“''. Оскар Мацерат е преминал през естетическата и нравствената школа на немския [[романтизъм]] — – дребният му ръст, уродливата му фигура, необикновеното му поведение издават характерния романтичен копнеж по изключителност, но и по социална справедливост. Деформацията на образа внушава преди всичко чувството за обществена нестабилност, за гротескно съществуване и абсурдни междучовешки отношения.