Крайцер: Разлика между версии

През 1878 г. в британската и руската класификации официално се появява термина „крайцер“. (Наистина определенията за крайцери не съвпадат, – в Руската Империя крайцер тогава се нарича спомагателен незащитен кораб). ВПрез 1884 г. в САЩ първите специално построени крайцери стават построените през 1884 г. „Атланта“ и „Бостън“. През 1892 г. във Великобритания и в Русия са проведени прекласификации, в резултат на които и в двете империи към крайцерите започват да се отнасят леко бронираните и небронирани артилерийски кораби с [[парна машина|парен двигател]], включаявключително старите пароходо-фрегати и ветроходно-винтовите корвети.

== Крайцерите на рубежа напрез XIX—XX век ==

Още първите опити за бойно използване на небронирани крайцери показват тяхната крайна уязвимост. Разположението на [[артилерия|артилерийските]] [[погреб за боеприпаси|погреби]] и [[двигател|силовите установки]] под [[водолиния]]та не позволява да се подсигурят каквато и да е наджднанадеждна защита, а с прехода от хоризонталните към вертикалните парни машини това става въобще невъзможно. Но необходимата сисканиска цена за строителството на крайцери и, следователно, ограничената водоизместимост, не позволяват те да получат прина голяма част от крайцерите нада получат [[брониран пояс|бордова]] броня.

Резултата е компромисно решение, – поставянето на крайцерите на специална [[бронирана палуба]] със скосовескосения, прикриваща машините и погребите за боеприпаси. Допълнителната защита по [[борд]]овете от [[снаряд]]и се осигурява от „въглищни ями“, съставляващи част от корпуса, – слоя [[въглища]] с дебелина 2 [[фут]]а е примерно еквивалентен на 1 [[дюйм]] [[корабна броня|стоманена броня]]. Във военноморските флотове от онова време новите кораби започват да се наименуват „бронепалубни“ или „защитени“ (англ. ''protected cruisers''). Първият представител на новия подклас става британския [[Бронепалубни крайцери тип „Комюс“|„Комюс“]], заложенпостроен през 1878 г. Впоследствие, благодарение на относително ниската си цена, бронепалубните крайцери стават основата на крайцерските сили ув болшинствотоповечето морски държави.

=== Броненосните крайцеракрайцери ===

Уязвимостта на небронираните крайцери подтиква руските моряци в друга посока. Тъй като през втората половина на XIX век руското морско министерство е увлечено от идеята за крайцерска война против британското судоходствокорабоплаване, възниква желанието да се направят по-[[живучест|живучи]] в бой (руските [[рейдер]]и) против многобройните крайцери на вероятния противник. През 1875 г. в състава на [[Руски императорски флот|Руският императорски флот]] влиза фрегатата „[[Генерал-адмирал (броненосен крайцер)|Генерал-адмирал]]“, станала първият в света броненосен крайцер. За разлика от бронепалубните крайцери, тези кораби обладаватпритежават не само бронева палуба, но и брониране на борда в района на [[водолиния]]та – [[брониран пояс|бронепояс]].

Първоначално само руският и британският флот развиват типа на броненосния крайцер, но през 1890-те години такива кораби започват да строят всички водещи морски държави. При това се счита, че броненосните крайцери са способни да допълнят, а при необходимост и да заменят, [[Броненосец|броненосците]] – главната ударна сила на флотовете от края на XIX век.

Във войните за преразпределяне на света, от края на XIX – началото на XX век броненосните крайцери имат доста важна роля и се представят доста добре. Особено това се отнася за японските кораби, отлично проявили се в сраженията на [[Руско-японска война|руско-японската война]]. Въодушевените адмирали от различните страни спешно поръчват нови крайцери от този клас, но именно по това време броненосните крайцери внезапно и необратимо остаряват. Достиженията в двигателостроенето (в т.ч. изобретяването на корабните [[дизелов двигател|дизелнидизелови двигатели]]), [[металургия]]та и развитието на системите за управление на огъня водят до появата на [[Линеен крайцер|линейните крайцери]], способни с лекота да настигнат и унищожат всеки един броненосен крайцер.

Освен това, във флотилиите на някои страни се съхраняват и небронирани крайцери. Неголеми и слабо въоръжени, те са предназначени за служба, не свързананесвързана с участие в сериозни бойни действия, например за сплашване на населението в [[Колония|колониите]] или ролята на [[стационар (пояснение)|стационари]].

Във военно време ред държави използват [[спомагателен крайцер|спомагателни крайцери]]. Това обичайно са въоръжени търговски съдове и се предназначаватпредназначени за несене на дозорпатрулни или рейдерски действия.

ПрогресаПрогресът в корабостроенето и прилежащите му отрасиотрасли води до значителни изменения във военноморската техника. Появата на [[парна турбина|парните турбини]] и дизеловите двигатели, имащи много по-добри масо-габаритни характеристики и работна [[мощност]], а също и преминаването на течно гориво позволява да се включат в бойния състав на флотовете принципно нови класове кораби. Макар преврата във военноморското дело обикновено да се свързва с [[Линеен кораб|дреднаутите]], големи промени настъпват и в строителството на крайцерите. Първо, новите силови установки позволяват да се постави бордова броня даже на сравнително малките кораби, което води до появата през 1910-те години на [[Лек крайцер|леките крайцери]]. Второ, обладаващитепритежаващите огромна мощност турбини позволяват да се пристъпи към строителството на [[Линеен крайцер|линейни крайцери]], на които се възлагат особени надежди, – в частност завоюване на [[господство по море]] в отдалечените акватории на океана.

Най-големи и съвременни крайцерски сили притежава Великобритания поради своята зависимост от морските комуникация и Германия, планираща да прекъсне тези комуникации. Заедно с това, дреднаутната гонка води до ситуация, при която редица солидни морски държави не могат да отделят полагащото се внимание на строителството на адекватни крайцерски сили. Така например, САЩ и Франция до края на войната нямат в своите флотифлотилии нито един съвременен крайцер.

Бидейки относително многобройни и сравнително евтини бойни единици, отколкотоот дреднаутите, крайцерите активно се използват от всички воюващи страни. Към числото на най-ярките крайцерски сражения на Първата световна могат да се отнесат боевете: при нос [[Битка при Коронел|Коронел]], при [[Битка при Фолкландските острови|Фолкландските]] острови, в [[Битка в Хелголандския залив|Хелголандския]] залив, при [[Битка при Догер банк (1915)|Догер банк]]. [[Файл:HMS Repulse (1919) profile drawing.png|thumb|right|250px|Линейният крайцер „Рипалс“ (схема).]]В последните три отлично се представят английските линейни крайцери. Но в [[Ютландска битка|Ютландското сражение от 1916 г.]] те претърпяват тежки загуби поради конструктивните им недостататъцинедостатъци и тактически неправилното бойно използване, след което доверието към този клас бойни кораби рязко спада<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/BattleofGigants/index.htm Содержание<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>.

Масово строителство на крайцери през годините на войната водятимат само Великобритания и Германия. Британският флот за годините на войната се попълва с 4 линейни и 42 леки крайцера, а немският с 1 линеен, 12 леки и 2 бронепалубни. При останалите страни крайцерските сили се увеличават незначително: Япония построява 2 линейни крайцера, Австро-Унгария – 1 бронепалубен. В Русия преди войната залагат 4 линейни крайцера от типа „[[Линейни крайцери тип „Измаил“|Измаил]]“ и 6 леки от типа „[[Леки крайцери тип „Светлана“|Светлана]]“, но не успяват да достроят нито един от тях.

Появата на тежките крайцери става резултат от [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската морска конференция]]. В хода на дебатите свързани с крайцерските сили възниква предложението за качествено ограничение при ново построенитеновопостроените кораби от този клас. За британците, незадълго до товазавършили завърщилинаскоро най-силните в света крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Хокинс“ |Хокинс]]“<ref>{{cite|автор = Донец А.|заглавие = Тяжёлые крейсера типа Hawkins|серия = Крейсера Британии|место = Владивосток|издательство = Рюрикъ|год = 2004|страници = 50}}</ref>, е крайно нежелателно да пускатпуснат за скрап тези доста скъпи кораби и те, при благосклонното отношение на САЩ и Япония, настояват за приемане на ограничителни характеристики близки до „Хокинсите“типа „Хокинс“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. Така, бъдещите крайцери трябва да имат водоизместимост не повече от 10000 тона, а калибъра на артилерията не трябва да надвишава 203 mm{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}.

Тъй като [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|решенията на същата тази конференция]] предвиждат и мораториум за строителството на линкори, в основните морски държави започва крайцерска гонка във въоръженията{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. ПриВсички товастрани всяка страна полагарешават, че да се строят корабкораби, не достигащинедостигащи тавана на ограниченията е безполезно, и пристъпвапристъпват към създаването на крайцери с максимално допустимадопустимите водоизместимост и брониране. До 1930 г. тези крайцери се наименуват „вашингтонски“.

Великобритания, нуждаеща се от много големи крайцерски сили за защита на океанските си комуникации, разработва типа крайцер, отличаващ се с превъзходна мореходност, значителна автономност, солидно въоръжение и достойна скорост. Но за брониране [[тонаж (морски термин)|тонажа]] вече е недостатъчен, и защитата на новите крайцери се оказва крайно слаба<ref>{{cite|автор = Донец А.|заглавие = Тяжёлые крейсера типа „County“. Часть. 2|серия = Боевые корабли мира|место = Владивосток|издательство = Рюрикъ|год = 1999|страници = 53}}</ref>. В периода 1927 – 1930 г. британскиябританският флот получава 13 крайцера от типовете „[[Тежки крайцери тип „Кент“|Кент]]“, „[[Тежки крайцери тип „Лондон“|Лондон]]“ и „[[Тежки крайцери тип „Норфолк“|Норфолк]]“, близки помежду си по характеристики и събирателно наричани тип „Каунти“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=10}}.

Още по-слабо брониране получават първите „вашингтонски“ крайцери на Франция от типа „[[Тежки крайцери тип „Дюкейн“|Дюкейн]]“, построени в два екземпляра. Тяхната защита се ограничиваограничава само до тънка броня на артилерийските погреби,. заЗа сметка на това скоростта и мореходността им съответстват на най-високите стандарти. Следващият тип френски крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Сюфрен“|Сюфрен]]“ са доста по-добре бронирани, като самото тобронирането се усилва от кораб на кораб. В резултат всичките 4 единици се получават достатъчно различни.

Италианският флот традиционно залага на скоростта, пренебрегвайки мореходност, далечина на плаване и отчасти брониране<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“| издание = Морская компания| год= 2007|номер= 4|страници = 3}}</ref>. Двойката крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Тренто“|Тренто]]“ формално са смятани за най-бъроходнитебързоходните „вашингтонци“ в света, макар при реалната им експлоатация тяхната рекордна скорост да не се подтвърждавапотвърждава<ref name="М1">{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 19}}</ref>.

ФлотаФлотът на САЩ след дълги колебания между проекти за защитник на търговията и ескадрен крайцер най-накрая избира нещо средно<ref>{{cite|автор = Stille M.|заглавие = USN Cruiser vs IGN Cruiser. Guadalcanal 1942|место = Oxford|издательство = Osprey Publishing|год = 2009|pages = 10|isbn = 1-84603-466-4}}</ref>. По въоръжението имси те даже до известна стоенстепен превъзхождат чуждестранните им аналози, имат висока скорост и голяма далечина на плаване, но са неудовлетворителни по защитазащитата. Освен това, крайцерите от тип „[[Тежки крайцери типа „Пенсакола“|Пенсакола]]“ и „[[Тежки крайцери типа „Нортхамптън“|Нортхамптън]]“ поради грешни изчисления на проектантите се оказват недотоварени<ref name="А1">{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|серия = Корабли крупным планом-2|место = Екатеринбург|издательство = Зеркало|год = 1999|страници = 14}}</ref>. Пълната договорна водоизместимост е използвана едва при следващият тип – „[[Тежки крайцери типа „Портланд“|Портланд]]“, имащ усилено брониране<ref name="А1"/>. ВсичкоОбщо американскияамериканският флот получава 10 тежки крайцера от първо поколение.

Японският флот, разглеждащ тежките крайцери като мощни ескадрени разуснавачиразузнавачи, се стреми да получи солидни кораби, но с минимално възможни размери. В резултат 4 крайцера от типовете „[[Тежки крайцери тип „Фурутака“|Фурутака]]“ и „[[Тежки крайцери тип „Аоба“|Аоба]]“ страдат от значително претоварване<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|место = London|издательство = Chutham Publishing|год = 1997|pages = 55|isbn = 1-86176-058-2}}</ref>, а са въоръжени по-слабо, отколкото който и да е чуждестранен кораб от аналогичен клас, имат слабо брониране, но доста мощно торпедно въоръжение.

Резултатите от развитието на тежките крайцери от първо поколение са неутешителнинеудоволетворителни за военните моряци. Без да имат достатъчно опит, корабостроителите от всички страни не успяват да създадат балансирани бойни единици. Общ недостатък за всички тях е прекалено слабото бронирнеброниране. В резултат, крайцерите са непригодни са участие в бой с главните сили, ноа за борбыборбата нас комуникациите са свръхвъоръженисвръх въоръжени и прекалено скъпи.

Още една неприятна изненада става появата на германските „броненосци“ от типа „[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“, често наричани „джобни“ линкори. Обвързана само с ограниченията на ВерсайскиятВерсайския договор, но не подписала Вашингтонския<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|место = М.|издательство = Коллекция, Яуза, ЭКСМО|год = 2007|страници = 5|isbn = 978-5-699-21322-1}}</ref>, Германия успява да създаде в предели близки до 10 000 тона бойни единици, отстъпващи на „вашингтонците“ по скорост, но имащи огромно превъзходство по огнева мощ за сметка начрез поставянето на 283 mm оръдия<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха|страници = 140}}</ref>.

Великобритания, вече имаща в строй 13 тежки крайцера, се ограничава с достройкатадострояването на двата кораба от типа „[[Тежки крайцери тип „Йорк“|Йорк]]“. От „Каунти“ теТе се отличават от „Каунти“ с намалена водоизместимост, ослабенпо-слабо въоръжение, но и по-ниска стойност. ОтОтказват залаганетосе наот усъвършенстваните крайцери от типатип „[[Тежки крайцери тип „Съри“|Съри]]“ се отказват.

С добра защита се отличават и 4 италиански крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Зара“|Зара]]“. Отстъпвайки на крайцерите от другите страни по мореходност и далечина на плаване и имайки посредствена скорост, тези кораби се смятат за най-защитените крайцери довоеннаот преди постройкавойната<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера типа „Зара“| издание = Морская коллекция| год= 2006|номер= 2|страници = 31 – 32}}</ref>. Впрочем, бойните качества на „Зара“ рязко се намаляват от неудовлетворителната им артилерия<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера типа „Зара“|страници = 8}}</ref>. ЕщеОще един тежък крайцер за италианския флот става „[[Болцано (тежък крайцер, 1932)|Болцано]]“, като цялоповтаря повтарящизцяло типа „Тренто“<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 5}}</ref>. На [[корабни изпитания|изпитанията]] той поставя абсолютен рекорд по скорост за тежък крайцер – 36,81 възела<ref name="М1"/>. В реалната му експлоатация скоростта му е много по-ниска<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 24}}</ref>.

ФлотаФлотът на САЩ получава 7 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“|Ню Орлиънс]]“. На тези кораби, най-накрая, рязко е усилена защитата<ref>{{cite|заглавие = Американские крайцера Второй мировой войны|страници = 19}}</ref>, поради което американското командване ги счита за своите първи пълноценни крайцери. Последващо развитие на класа става крайцера „[[Уичита (тежък крайцер, 1937)|Уичита]]“, построен в единствен екземпляр поради ограниченията на Лондонския договор<ref>{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|страници = 31}}</ref>. Вече след началото на войната в Европа, американското ръководство поръчва серията „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. Разработени на базата на „Уичиты“„Уичита“, но без ограничение във водоизместимостта, тези крайцери имат мощно брониране, а също се отличават с рязко усилена зенитна артилерия<ref>{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|страници = 48}}</ref>. ВТе стройвлизат онив началиупотреба вступатьв ужехода вна ходеВтората Второйсветовна мировой войнывойна.

Японското морско ръководство след неуспеха с ранните типове тежки крайцери, решава да строи максимално силни кораби<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 82}}</ref>. 4 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Миоко“|Миоко]]“ и последващите 4 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Такао“|Такао]]“ са много силно въоръжени, обладаватпритежават висока скорост и сравнително надеждна бронезащита, но фактическата им водоизместимост е значително над договореното. С това количественият лимит за тежки крайцери при японците е изчерпан, но при строителството на леките крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ е изначално предвидена възможността за замяна на 155 mm им оръдия с 203 mm<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 436}}</ref>, което и е направено пред началото на войната. Последните японски тежки крайцери тип „[[Тежки крайцери тип „Тоне“|Тоне]]“ също са заложени като леки, но в строй влизат с 203 mm артилерия<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 503}}</ref>. Тяхна особеност е поставянето на всички тяжкитежки оръдия на носа, което им позволява да се освободи кърмовата част за [[хидроплан|хидросамолетихидроплани]].

Във втората половина на 1930-те години класически тежки крайцери решава да има и нацистсканацистка Германия. В [[Кригсмарине]] влизат 3 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип Адмирал Хипер“|Адмирал Хипер]]“, а още един в недостроен вид е продаден на [[СССР]]<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|место = М.|издательство = Коллекция, Яуза, ЭКСМО|год = 2008|страници = 125|isbn = 978-5-699-31051-7}}</ref>. Тези кораби имат водоизместимост доста над 10 000 тона, но не изпъкват повече с артилерийско въоръжение и бронева защита<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|страници = 125}}</ref>. Към достоинстватадостойнствата им се отнасят съвършеннатасъвършената система за управление на огъня<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|страници = 126}}</ref>, но имат и големи недостатъци – ненадеждна силова установка и ограничена далечина на плаване, не позволяваща ефективното им използване като рейдери<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|страници = 47 – 48}}</ref>.

В първото следвоенно десетилетие на строителството на леки крайцери се отделя сравнително малко внимание, тъй като усилията на водещите морски държави са съсредоточени към тежките крайцери. В резултат постъпленията на леки крайцери във флотитефлотилиите са ограничени.

Великобритания се ограничава с достройкатадострояването на заложените още по време на войната крайцери от тип [[Леки крайцери тип „Даная“|''„D“'']] и [[Леки крайцери тип „Емералд“|''„E“'']]. Френският флот, въобще нямащ съвременни национални крайцери национална постройка, получава през 1926 г. три леки крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Дюге Труен“|Дюге Труен]]“<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 27}}</ref>. Корабите се оказват отлични маратонци и стават първите в света крайцери, чиято артилерия на главния калибър, е монтирана в кули по линейно-терасовидната схема. Заедно с това, броневата им защита е само символична{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=268}}.

САЩ, също без съвременни леки крайцери, построяват през първата половина на 1920-те години 10 единици от типа „[[Леки крайцери тип „Омаха“|Омаха]]“. Тези доста бързоходни кораби са лошо защитени, а тяхната формално мощна артилерия е разположена по вече устарялатаостарялата схема на разполагане.{{sfn|Adcoc|1999|p=8}}.

Германия, сковавана от ВерсайскиятВерсайския договор, е принуденпринудена да строи крайцери с водоизместимост не повече от 6000 тона и с оръдия не по-големи от 150 mm<ref name=autogenerated1>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 48}}</ref>. Първият немски следвоен лек крайцер следвоенна постройка – „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ – е само леко усъвършенстван вариант на проект от Първата световна война{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=120}}. Впоследствие [[Рейхс Марине]] получава 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „К“|K]]“. Имащи куполна артилерия, те са много слабо защитени, аи главно, отличават се с крайно слаба мореходност.

Италианският флот в края на 1920-те години пристъпва към програма за неутрализация на многобройните френски [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери]]. Заложени са 4 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Алберико ди Барбиано“|Алберико ди Барбиано]]“, в литературата често именувани „[[Кондотиер]]и А“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=151}}. Снабдяването с 152 mm артилерия трябва да им даде огнево преимущество над противника, но броневата защита на тези неголеми крайцери се оказва много слаба{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=151 – 152}}. Прекомерно значение се придава на скоростта – главният крайцер развива на изпитанията 42,05 възела, поставяйки световен рекорд за класа на крайцерите, но реалната скоростьскорост в експлоатация при всичките кораби от серията е доста по-ниска{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=153}}.

Определена активност проявяват и второстепенните морски държави. Нидерландия дострояват заложените още в хода на Първата световна война 2 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Ява“|Ява]]“, които са устарелиостарели още преди влизането им в строй.

Испания водиизвършва строителство на леки крайцери с британска помощ. В резултат, крайцера „Навара“ става вариант на британския „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Бирмингам]]“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=135}}, 2 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Мендес Нунес“|Мендес Нунес]]“ във всичко повтарят британският „[[Леки крайцери тип „Каледон“|Каледон]]“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=137}}, а 3 кораба тип „[[Леки крайцери тип „Принсипе Алфонсо“|Принсипе Алфонсо]]“ – британският тип „[[Леки крайцери тип „Емералд“|E]]“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=139}}.

Съветският флот в периода на 1920-те години само се възстанавявавъзстановява след разрухата. За това съветите се ограничават само с дострояването на крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Светлана“|Светлана]]“, заложени още преди началото на Първата световна война{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=185}}. 1927 – 1928 г. в строй влизат „[[Червона Украина (крайцер, 1915)|Червона Украина]]“ и „[[Красний Крим (крайцер, 1915)|Профинтерн]]“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=185}}. Третият крайцер от този тип „[[Красний Кавказ (крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“ е достроен по значително изменен проект, с превъоръжаване на 4 180 mm оръдия на главния калибър{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=191}}. Като цяло проекта се оценява невисоко и устаряваостарява още преди влизането му в състава на флота.

Рязко увеличаване на интереса на военнитевоенно-морските моряцисили към леките крайцери в началото на 1930-те г. се обяснява с две обстоятелства. Първо, опита от строителството на тежките крайцери от първо поколение показва, че да се създаде балансиран крайцер с 203 mm оръдия в рамките на договорната водоизместимост е много сложно. Освен това, тези кораби се получават доста скъпи. На второ място, в развитието на морското корабостроене отново се намесва политиката. Лондонския договор определя крайцерите с артилерия не повече от 6’1 дюйма (155 mm) в особенобособен клас „А“ и постановява ограничение на тонажа на крайцерите от този тип за САЩ, Великобритания и Япония{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=12}}. Лондонският морски договор от 1936 г. ограничава максималната водоизместимост на крайцерите клас „А“ на 8000 тона{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=14}}.

[[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] проектира леките си крайцери от ново поколение, още преди подписването на Лондонския договор, в условията на тежки бюджетни ограничения<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“| издание = Морская коллекция| год= 2005|номер= 6|страници = 2}}</ref>. Новите крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ и тяхната усъвършенствана версия „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ трябва да имат умерени характеристики при също толкова умерена цена. Основно внимание се отделя на мореходността и автономността, въоръжението включва само 8 152 mm оръдия на главния калибър, а бронирането е ограничено<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“|страници = 31 – 32}}</ref>. Още по-малки, но по-евтини са крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“, на които броя оръдия на главния калибър е съкратен с четвърт<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крайцера типа „Аретьюза“| издание = Морская коллекция| год= 2002|номер= 6|страници = 4}}</ref>. Тези малки крайцери са предназначени за служба при ескадрите<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Крейсера типа „Аретьюза“|страници = 2}}</ref>. ВсичкоОбщо британския флот получава 5 крайцера от типа „Леандър“<ref name=autogenerated1 />, 3 тип „Сидни“ и 4 тип „Аретуза“.

Вестта за залагането в Япония на крайцерите от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ с въоръжение от 15 155 mm оръдия принуждава англичаните рязко да повишат бойните качества на новите крайцери. През 1934 г. започва строителството на серията от 5 кораби на типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ – големи крайцери с въоръжение от 12 152 mm оръдия. Тяхна усъвършенствана версия стават крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Манчестър“|Манчестър]]“, построени в количество 3 единици. Венец на развитието на класа в Кралският флот стават двата крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“. Със същото въоръжение те са добре защитени и имат усилена зенитна артилерия. Обаче и стойността на крайцерите се оказва много висока<ref>{{cite| автор= Балакин С. А.| заглавие = Крейсер „Белфаст“| издание = Морская коллекция| год= 1997|номер= 1|страници = 15}}</ref>.

Ограниченията на Втория Лондонски договор водят до смаляване на вече успешния проект. Така се появяват крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ (''Colony series 1''). При стандартна водоизместимост около 8000 тона, се налага да се ослабиотслаби бронирането и да се ограничат с 9 152 mm оръдия. В строй корабите започват да влизат вече в хода на войната<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 120}}</ref>.

Италианския флот продължава да развива серията „[[Кондотиер]]и“. От тип на тип расте водоизместимостта, усиливаусилва се бронирането и въоръжението. Последните „Кондотиери“ от типа „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Дука дели Абруци]]“ напълно съответстват на най-добрите чуждестранни образци, но тяхната артилерия както и преди има сериозни недостатъци{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=163}}. Преди началото на войната в италианския флот се възражда идеята за [[крайцер скаут|крайцера-скаут]]. През 1939 г. е заложена голяма серия крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ – неголеми, слабо въоръжени и практически небронирани, но със скорост до 40 възела.

Редица неголеми крайцери попълват флотитефлотилиите на Нидерландия и Швеция, като шведския крайцер-авиотранспорт „[[Готланд (лек крайцер, 1933)|Готланд]]“ се оказва още и доста оригинален, макар и неудачен, лек крайцер{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=286}}. Холандския флот получава единичния крайцер „[[Де Ройтер (лек крайцер, 1935)|Де Ройтер]]“ и два малки крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Тромп“|Тромп]]“.

ВМФ на СССР получава крайцерите от проектите [[Крайцери проект 26|26]] и [[Крайцери проект 26-бис|26-бис]]. Проектирани с италианска помощ, те се отличават с мощно въоръжение (9 180 mm оръдия), висока скорост на хода, но слабо брониране, ниска мореходност и малка далечина на плаване. До началото на Великата отечествена война флота получава 4 кораба от тези типове. През 1940 г. пристъпват към строителството на крайцерите от [[Крайцери проект 68-К|проекта 68]] с артилерия калибър 152 mm, но доста по-добре защитени и мореходни. С началото на войната тяхното строителство е законсервираноконсервирано.

Подобна еволюциюеволюция претърпяват и аналогичните проекти на френския флот. Отначало флота получава относително бавният кораб тип „[[Плутон (крайцер, 1929)|Плутон]]“, макар и превъзхождащ по скорост своя британски аналог<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 42}}</ref>. След това, през 1935 г. влиза в строй крайцера-минзаг „[[Емил Бертин (крайцер, 1933)|Емил Бертин]]“. ЛекобронираниятЛеко бронираният кораб, способен да приеме до 200 мини, има пълноценно въоръжение на крайцер от 9 152 mm оръдия и развива на изпитанията скорост от над 30 възела<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 40}}</ref>.

През 1930-те години в редица флотовефлотилии се появяват специализирани крайцери, впоследствие именуващи се крайцери за ПВО. Първите кораби от този клас стават следствие от принудително решение. Британското Адмиралтейство, не желаейки да отписва вече устарелитеостарелите леки крайцери от типа „C“, взема решение да ги превъоръжи с универсална артилерия и да ги използва за ПВО на флотските съединения{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=50}}. В резултат преоборудване преминават 8 единици от този тип{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=50 – 51}}. Планира се провеждането на аналогична модернизация при всички крайцери тип „D“, но трудностите на военното време ограничават серията на само един кораб<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 75}}</ref>.

РъсттаРъстът на заплахата по въздух и ограниченията на Втория Лондонски договор водятводи военните моряцифлота до идеята за строителство на сравнително неголеми, но бронирани крайцери с универсална артилерия на главния калибър, способна и да се бори с въздушен противник, и да бъде в ролята на лидер на есминцитеразрушителите<ref name="У1">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 112, 118}}</ref>. В британския флот такива кораби стават крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Дидо“|Дидо]]“. Всичко флотафлотът получава 16 единици от изходнияначалния проект и неговият усъвършенстван вариант, въоръжени с универсални 133 mm оръдия<ref name="У1"/>.

АмериканскияАмериканският флот е попълнен от крайцерите тип „[[Леки крайцери тип „Атланта“|Атланта]]“ 3-та серия – общо 12 единици. Основното въоръжение на крайцерите са универсални 127 mm оръдия в количество от 12 до 16 броя{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=239}}. Като крайцери за ПВО са проектирани и типа „[[Леки крайцери тип „Устър“|Устър]]“, заложен в края на Втората световна война в два екземпляра<ref>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 280}}</ref>.

Преди началото на войната основните държави – участници в конфликта имат в състава на своите флотифлотилии следното количество крайцери: Великобритания – 65 (18 тежки, 47 леки), СШАСАЩ – 37 (18 тежки, 19 леки), Франция – 19 (7 тежки, 12 леки), Германия – 10 (5 тежки, 5 леки), Италия – 20 (7 тежки, 13 леки), Япония – 38 (18 тежки, 20 леки), ГоландияНидерландия – 4 леки, СССР – 7 леки крайцера.

Във Втората световна война крайцерите, явяващи се важен компонент на флотите, са използвани много активно. Към числото на най-ярките и характерни бойни сблъсъци с участието на крайцерски сили могат да се отнесат [[Битка при Ла Плата|боя в устието на Ла Плата]] от 13 декември 1939 г., [[Битка в Яванско море|сражението в Яванско море]] на 27 февруари 1942 г., [[Битка при остров Саво|боя при остров Саво]] от 9 август 1942 г., бойните действия в района на остров [[Морска битка при Гуадалканал|Гуадалканал]] в септември – декември 1942 г. и ред други.

Строителството на нови крайцери през годините на войната се води в големи мащаби в САЩ и в Великобритания. Американците успяват да построят до края на войната 47 крайцера − 2 големи, 12 тежки и 25 леки и 8 крайцера за ПВО. Англичаните получават 35 крайцера – 19 леки и 16 ПВО. Япония се ограничава с достройкатадострояването на 4 леки крайцера, Германия достроява тежък крайцер, Италия пуска в строй 3 крайцера-скаута.

В този период строителството на нови крайцери е доста ограничено. САЩ и Великобритания и без това обладаватпритежават огромни флоти,флотилии с много голямо превъзходство над всеки възможен противник. В частност, американските ВМС наброяват 83 крайцера, британските – 62. Върху корабостроителните програми в другите страни се отразява тежкото икономическо положение, а за победените и неясният им военно-политически статус. Също голямо влияние за развитието на флота от онова време има и неопределеността, свързана с появата на нови средства за борба – ядреното оръжие и управляемите ракети.

САЩ в първия послевоененследвоенен период се ограничават с достройкатадострояването на ред крайцери, намиращи се във висока степен на бойна готовност. Въведени са в строй 8 тежки крайцера от типовете „Балтимор“ (''Baltimore''), „[[Тежки крайцери тип „Орегон“|Орегон]]“ (''Oregon City'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/14.htm] и „[[Тежки крайцери тип „Де Мойн“|Де Мойн]]“ (''Des Moines'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/16.htm], 3 леки крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Атланта“|Атланта]]“ (''Atlanta'', през 1949 г. прекласифицирани на крайцери ПВО), 1 тип „[[Леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“ (''Cleveland''), 2 от типа „[[Леки крайцери тип „Фарго“|Фарго]]“ (''Fargo'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/13.htm] и 2 тип „[[Леки крайцери тип „Устър“|Устър]]“ (''Worcester'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/15.htm]. ЕдновременоЕдновременно е прекратен строежа на 23 крайцера, а значителна част от останалите са извадени в резерва. Шест [[Леки крайцери тип „Бруклин“|крайцера от типа „Бруклин“]] са продадени на латиноамерикански страни.

Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, застава на пътя за мащтабномащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 са предадени за скрап 32 крайцера, предадени са на Индия 2 крайцера, ана Националната партия на гоминдановски Китай – 1. Строителството на 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang-en|Tiger}}) е замразено.

Френският флот наброява след войната наброява 9 крайцера, 2 от тях са списанивключени в периода 1945 – 1955 г. Строителството на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“ (''De Grasse''), заложени още през 1939 г., е продължено по изменен проект и завършено през 1956. Холандския флот има към края на 1945 г. 2 крайцера в бойния си състав и още два достроява в периода 1950 – 1953 г. по изменения проект (''De Zeven Provincien''). Италия разполага към 1946 г. с 9 крайцера. От тях в строй остават 4, 1 е предаден за скрап и 4 са предадени по репарации (Франция – 2, Гърция – 1, СССР – 1).

С появата към средата на 50-те години на пригодни за използване [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] започват и работите по поставянето на тези системи на бойни кораби. Първоначално ракетното оръжие се появява на преоборудвани артилерийски крайцери. В периода 1955 – 56 г. влизат в строй два [[Ракетни крайцери тип „Бостън“|крайцера от типа „Балтимор“]] на които, за сметка на демонтирането на кърмовите оръдейни кули, поставят две сдвоени пускови установки за [[Териер (ЗРК)|ЗРК „Териер“]] (''Terrier''). 1957 – 60 г. с ракетните комплекси „Териер“ и „[[RIM-8 Talos|Талос]]“ (''Talos'') са преоборудвани шест [[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|крайцера тип „Кливланд“]], а още три [[Ракетни крайцери тип „Олбани“ |крайцера тип „Балтимор“]] получили комбинация от ЗРК „Талос“ и „[[Тартар (ЗРК)|Тартар]]“ (''Tartar'').

Първият новопостроен американски ракетен крайцер нова постройка става „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ (''Long Beach'') влязъл в строй през 1961 г., станал също и първият в света [[Атомен ракетен крайцер|атомен крайцер]].

Поради крайно високата стойност на проекта „Лонг Бийч“ не получава развитие. В периода 1960-70-х годахг. американският ВМФ предпочита да строи по-малки крайцери. В годините 1962 – 64 г. са въведени в строй 9 кораба от типа „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ (''Leahy''). Атомният вариант на този проект е наречен „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ (''Bainbridge'') и е построен в единствен екземпляр. 1964 – 67 г. американския флот получава 9 малко по-големите [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|крайцери от типа „Белнап“]] (''Belknap''). И този тип има своя атомна версия – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ (''Truxtun''), който също си остава единствен. Впоследствие те са превъоръжени със [[Стандарт (ракета)|ЗРК „Стандарт“]] (''Standart'') различни модификации.

През 1974 – 75 г. са построени два [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|атомни крайцера тип „Калифорния“]] (''California'') и накрая в периода 1976 – 80 г. е завършеназавършено постройкатастроителството на 4 [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|атомните крайцери от типа „Вирджиния“]] (''Virginia''). Тези серии изначално се въоръжават със ЗРК „Стандарт“. Основната задача на американските ракетни крайцери от онова време е подсигуряването на ПВО на авионосните съединения. До 1980 г. тези кораби нямат [[Противокорабна ракета|противокорабни ракетни оръжия]].

Върху развитието на крайцерските сили на съветския ВМФ налага голям отпечатък недолюбването от [[Никита Хрушчов|Н. С. Хрушчов]] на големи надводни кораби. Първата жертва на тази политика стаяатстават недостроените крайцери от проекта 68-бис. Опитите на ръководството на флота да спасят 7 недостроени крайцера с помощта на преоборудването им в ракетни по проектите [[Проект 64|64]], [[Проект 67|67]], [[Проект 70|70]] и [[Проект 71|71]] нямстнямат успех. Фактически преоборудван само за експериментални цели крайцераекрайцера „Дзержинский“, получил една сдвоена пускова установка за [[Волхов (ЗРК)|ЗРК М-2 „Волхов-М“]]. Що се касае за последните проекти „класически“ крайцери – [[Крайцери проект 84|лекия 84]] и [[Крайцери проект 66|тежкият 66]], то тези програми са спрени още на стадиистадий ескизен проект. Също е прекратено проектирането на атомният крайцер от проектапроект [[проект 63|63]].

Така, единствените съветски ракетни крайцери специална постройка през 60-те г. стават 4 кораба от типа [[Крайцери проект 58|„Грозни“ (проект 58)]][http://web.archive.org/web/20080313141952/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/cruisers_58_1.htm] заложени като [[разрушител|есминциразрушители]]. Освен това през 1977 г. в ракетни крайцери са прекласифицирани [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] от проекта [[Крайцери проект 1134|1134]][http://web.archive.org/web/20090602070004/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/berkut.htm] (4 единици), поради малкото им противолодъчно въоръжение. За отбелязване е, че западните военни експерти причисляват към ракетните крайцери БПК от типовете [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-А|„Кронщат“]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|„Николаев“]] (всичко 17 единици)[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2006_05/index.htm].