Разлика между версии на „Подбудите на Аурора“

редакция без резюме
| бележки =
}}
'''''"Подбудите„Подбудите на Аурора"Аурора“''''' ({{lang-de|Auroras Anlaß}}) е [[роман]] от [[Австрия|австрийския]] писател [[Ерих Хакл]] (р.1954), публикуван през [[1987]] г.
 
Романът е базиран по действителен криминален случай за майка, обзета от пигмалионов комплекс, която решава да изгради дъщеря си по свой образец, и когато не успява, я застрелва. Тази действителна случка става в [[Испания]] между двете световни войни и на времето раздвижва духовете. Но настъпилите наскоро след това политически събития в страната - – кръвопролитната [[Испанска гражданска война|Гражданска война]] - – погребват тази лична трагедия и едва половин столетие по-късно един австрийски писател я изважда отново на бял свят. Писателят е Ерих Хакл, а книгата му носи заглавието ''"Подбудите„Подбудите на Аурора"Аурора“''. Всъщност това е първата творба на младия белетрист - – тя бързо привлича вниманието на читателската публика и на критиката и е отличена с литературната награда ''"Аспекти"„Аспекти“'' за [[1987]] г.
 
== Предистория и развръзка ==
=== Амбициите на една испанска еманципаторка ===
 
Ерих Хакл разглежда в книгата си не толкова самото събитие, колкото мотивите за извършването на необикновеното [[убийство]]. След като е проучил много факти, обстоятелства и документи, писателят излага живота на една жена, станала жертва на собствените си непромислени докрай идеи за [[еманципация]]та на жената в съвременния свят.
 
И така: испанката Аурора Родригес Карбаиейра решава да роди дете, което да освободи човечеството и преди всичко неговата по-слаба половина - – жените. Тя постъпва напълно рационално: намира един мъж, духовно и физически здрав, който е готов след успешното зачатие да изчезне завинаги от нейния живот. Аурора забременява, напуска дома на родителите си и на двадесети и четири годишна възраст се преселва в [[Мадрид]]. Там ражда през [[1914]] г. момиче, което нарича Илдегарт, тоест ''"градина„градина на мъдростта"мъдростта“''.
 
=== Съвършеното възпитание ===
Още от самото начало амбициозната майка се заема с възпитанието на детето си. Така Илдегарт се сдобива с необикновена биография: на четиринадесет години полага матура и се включва в политическия живот на Испания, на седемнадесет завършва [[право]] и си създава име като авторка на дузина книги и брошури, в които се застъпва за равноправието на жените, контрола над раждаемостта и сексуалната свобода. По всичко изглежда, че Илдегарт ще оправдае надеждите на своята майка и ще постигне върховете на женското себеосъществяване в едно общество, което гледа на ''"слабия„слабия пол"пол“'' единствено като на средство за себевъзпроизвеждане, за поддържане на домашния уют и доброто настроение на мъжете.
 
Но през септември [[1932]] г. Илдегарт е изключена от младежката социалистическа организация поради нарушаване на партийния устав. Тогава ''"Червената„Червената дева"дева“'', както всички я наричат, става сподвижница на една федералистична партия, в която членуват свободомислещи млади хора. При демонстрация в [[Барселона]] Илдегарт се запознава с Абел Велиля, един от ръководителите на партията. И тогава, по мнението на майка йѝ, в нейния характер настъпва промяна.
Още от самото начало амбициозната майка се заема с възпитанието на детето си. Така Илдегарт се сдобива с необикновена биография: на четиринадесет години полага матура и се включва в политическия живот на Испания, на седемнадесет завършва [[право]] и си създава име като авторка на дузина книги и брошури, в които се застъпва за равноправието на жените, контрола над раждаемостта и сексуалната свобода. По всичко изглежда, че Илдегарт ще оправдае надеждите на своята майка и ще постигне върховете на женското себеосъществяване в едно общество, което гледа на ''"слабия пол"'' единствено като на средство за себевъзпроизвеждане, за поддържане на домашния уют и доброто настроение на мъжете.
 
Но през септември [[1932]] г. Илдегарт е изключена от младежката социалистическа организация поради нарушаване на партийния устав. Тогава ''"Червената дева"'', както всички я наричат, става сподвижница на една федералистична партия, в която членуват свободомислещи млади хора. При демонстрация в [[Барселона]] Илдегарт се запознава с Абел Велиля, един от ръководителите на партията. И тогава, по мнението на майка й, в нейния характер настъпва промяна.
 
=== Конфликтът ===
 
=== Конфликтът ===
[[Картинка:Herbert George Wells in 1943.jpg|thumb|240px|Писателят Хърбърт Уелс]]
 
Момичето никога не е имало детство, нито пък младост. Изведнъж Илдегарт загубва сериозното си отношение към живота и започва да се интересува от неща, които преди е пренебрегвала. Аурора Родригес е изумена, че дъщеря ѝ неочаквано пожелава сама да подбира дрехите си. Илдегарт поисква разрешение дори да носи верижки, гривни или медальони, когато излиза от къщи. Майката се е надявала, че след разрива със [[социалист]]ите ще стане отново централна фигура в живота не дъщеря си. Но се случва точно обратното. Извършена е някаква грешка във възпитанието на Илдегарт, но каква? Постепенно Аурора добива чувството, че е измамена и че всичките ѝ усилия са отишли напразно. Не закъснява и острият конфликт с Илдегарт, която съобщава, че смята да замине сама в [[Лондон]], за да продължи научната си дейност при един виден английски сексолог. Поканата е осигурена не от друг, а от световноизвестния британски писател [[Хърбърт Уелс]].
 
=== Размяната на ролите ===
Аурора Родригес е отчаяна. Ролите в дома ѝ са се разменили. Доскоро дъщерята е била напълно зависима от решенията и постъпките на майката. Сега е станало обратното. Аурора не може да си представи как ще продължи животът ѝ без нейната възпитаница. Двете водят дълги, но напразни разговори, докато стигат до извода, че взаимно са провалили възможностите си за реално съществуване. Илдегарт започва да мисли за [[самоубийство]], но се чувства слаба сама да го извърви и моли майка си за помощ. Сега Аурора Родригес има достатъчно подбуди, за да извърши убийството. Дъщеря ѝ - – нейната творба - – се е оказала неспособна да постигне майчиния идеал. Затова трябва да умре от ръката на създателката си.
 
Аурора Родригес е отчаяна. Ролите в дома ѝ са се разменили. Доскоро дъщерята е била напълно зависима от решенията и постъпките на майката. Сега е станало обратното. Аурора не може да си представи как ще продължи животът ѝ без нейната възпитаница. Двете водят дълги, но напразни разговори, докато стигат до извода, че взаимно са провалили възможностите си за реално съществуване. Илдегарт започва да мисли за [[самоубийство]], но се чувства слаба сама да го извърви и моли майка си за помощ. Сега Аурора Родригес има достатъчно подбуди, за да извърши убийството. Дъщеря ѝ - нейната творба - се е оказала неспособна да постигне майчиния идеал. Затова трябва да умре от ръката на създателката си.
 
=== Престъплението ===
 
=== Престъплението ===
На сутринта след съдбоносния разговор - – датата е 9 юни [[1933]] година - – Аурора Родригес изважда от нощното си шкафче пистолета, който е купила, за да защитава при нужда живота на Илдегарт. Зарежда го и без колебание влиза в стаята на своята дъщеря. Затваря внимателно вратата зад себе си, пипнешком намира лампата, която стои на малка масичка до леглото, отрупана с книги и вестници, и стреля няколко пъти в спящата Илдегарт. После слага пистолета в чантичката си, облича се и напуска жилището.
 
Съдебният процес протича без усложнения - – Аурора прави пълни самопризнания и отказва да я обявят за невменяема. Осъждат я на двадесет и шест години затвор, но след година и половина я преместват в психиатрична клиника. Няколко месеца по-късно четирима генерали се вдигат срещу републиканското правителство. И сред размириците на гражданската война се изгубват следите на детеубийцата Аурора Родригес.
 
== Източници ==