Пропорционална избирателна система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== История ==
Възникват във втората половина на 19 век, като една от причините за това е да бъдат туширани недостатъците на мажоритарната система и по– специално да се засили представителността на [[избирателна система]]. За разлика от мажоритарните системи, те първо са обосновани теоретично и едва по– късно са въведени в практиката. Съпътствано е от политическите полемики и борби. За първи път идеята за провеждане на пропорционално представителство е във Великобритания, но Великобритания и досега използва мажоритарните системи. Особена е полемиката между Мил Пейдж Хот. Въвеждането на пропорционалната [[избирателна система]] съвпада с избирателните реформи, при които се въвежда принципът на всеобщата [[избирателна система]] ( разширяване на избирателния корпус) следователно формиране на политически партии от масов тип ( 2-та половина на 19 век) и формиране на принципи от горе на долу ( избиратели към [[Народно събрание]]). Така партиите се превръщат в посредник между избиратели и кандидати, и самият процес на управление се опосредява. Кандидатите се избират преди всичко от политическите партии. От момента на своето кандидатиране те се обвързват с определен политически интерес. В тази обстановка се преосмисля за първи път се прилага в Белгия ( после в континентална [[Европа]]). Могат да се използват само за избиране на колективни органи в многомандатни избирателни райони. Сърцевина на пропорционалната [[избирателна система]] е съотношението между гласове и мандати, което се извежда като принцип на справедливо разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите и преценят. Съответствие между дял гласове и дял мандати. Така формирано [[Народно събрание]] е огледало на политическите интереси на нацията.
 
== Същност ==
Ред 9:
 
Пропорционалните избирателни системи се делят на типа (от математическа методика):
# Пропорционални избирателни системи с изборни квоти – възникват първо те. При тях целта е да се изчисли цената на един мандат, определена в брой действителни гласове ( x брой гласове е равен на 1 мандат).
# Пропорционална избирателна система с делители – целта на разработваните формули по този вид системи е да се реши проблемът с остатъците, които се получават от пропорционалните избирателни системи с квоти.
 
Първата такава система е разработена от белгиеца Виктор Донт — математическо разпределение при данъчната система, но навлиза в [[избирателна система]]. Най- разпространено е попълване на 1 таблица и изчисления на частно с поредица от делители. Подреждат се резултатите в низходящ ред. Подбраните делители са естествени числа.
 
== Видове листи ==