Петър Завоев: Разлика между версии

По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912–1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12 лозенградска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 262</ref> След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на списаниевестник „Ново„[[Ново време“време (1919–19231919 – 1923)|Ново време]]“ (1919 – 1923).

През [[1923]] година е един от основателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] и председател на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Щипското благотворително братство]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|издател= Македонски научен институт}}</ref> С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „[[Литературен глас]]“, „Мир”, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „[[Македонски преглед]]“, „Родина“ и други. Той е един от основателите на Дружеството на столичните журналисти.

След [[1944]] година П. Завоев е преследван от властите. В периода [[1949]]–[[1953]] година той е изселен в [[Ловеч]].