Уикипедия

Ливан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м replaced: В следствие → Вследствие (2) редактирано с AWB
Актуализиране на инфо за президент и премиер
Ред 11:
| най-голям-град=Бейрут
| държавен-глава=[[президент на Ливан|президент]]
| настоящ-държавен-глава=[[Мишел СюлейманАун]]
| ръководител-правителство=[[министър-председател на Ливан|министър-председател]]
| настоящ-ръководител-правителство=[[НаджибСаад МикатиХарири]]
| площ-място=160-то
| площ=10 452
Ред 28:
| лятно часово време=<br>- [[Лятно часово време]] | часова-зона =EET ([[UTC+2]]) |
лятно часово време-отместване=<br>- EEST ([[UTC+3]]) |
| независимост-събития= &nbsp;– обявена
| независимост-дати= от [[Франция]]<br>[[22 ноември]] [[1943]] г.
| национален-химн=[[Koullouna Lilouataan Lil Oula Lil Alam]]
Ред 42:
== История ==
{{Основна|История на Ливан|Голям Ливан|Израелско-ливанска криза (2006)}}
В древността територията на днешен Ливан е заселена от [[финикийци]]те, [[семити|семитско]] племе. [[финикийска писменост|Финикийската писменост]], възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море &nbsp;– по-главни са Берит (днешен Бейрут), [[Тир]] и [[Сидон]] (също на ливанска територия), [[Картаген]] (в дн. Тунис) и на островите [[Кипър]], [[Крит]], [[Малта]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Корсика]], [[Майорка]] и [[Менорка]]. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на [[Александър Македонски]] през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър [[Финикия]] е част от елинистическото царство на [[Селевкиди]]те, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. [[Финикия]] попада в пределите на Източната Римска империя &nbsp;– [[Византия]] &nbsp;– и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес [[шиити]]те и [[сунити]]те ливанци. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес [[маронити]]те и [[православие|православните]] ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините [[Ливан (планина)|Ливан]] и [[Антиливан]], и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
 
Влязъл в състава на [[Дамаски халифат|Дамаския халифат]], Ливан е отвоюван от [[Византия]] по времето на император [[Василий Първи|Василий I]]. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на [[кръстоносци]], [[селджуки]] и [[мамелюци]]. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.
 
[[Графство Триполи|Триполитанското графство]] е [[кръстоносци|рицарска]] държава, обхващаща териториите на днешен [[Ливан]]<ref> ''„История на тамплиерите“'', Барбер </ref> между [[1105]] &nbsp;– [[1290]], където се установява династията на графовете [[Династия Сен Жил|Сен Жил]]. Графовете [[Династия Сен Жил|Сен Жил]], това са графовете на [[Тулуза]], най-големите сеньори в Южна [[Франция]]. В лицето на [[Раймон дьо Сен Жил]] тази династия е обвързана с [[Клюнийското движение]], чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква. Тази династия, на [[Династия Сен Жил|Сен Жил]], излъчва около 10 папи.
 
От началото на 16 век|ХVI в. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Ливан влиза в състава на [[Османска империя|Османската империя]], като през по-голямата част от периода е със специфичен статут (непряко османско управление). През есента на [[1918]] г. е окупиран от [[Великобритания|британски]] и [[Франция|френски]] войски. От [[1920]] г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На [[26 май]] [[1926]] г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.
Ред 52:
След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на [[22 ноември]] [[1943]] г. Ливан официално е провъзгласен за независима република. През [[1946]] г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През [[1948]] г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от [[Палестина]]. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През [[1967]] г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу [[Израел]].
 
След „черния септември“ от [[1970]] г. палестинският лидер [[Ясер Арафат]] намира убежище в Ливан. Към средата на 70-е години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество &nbsp;– докато [[ислям|мюсюлманите]] подържат палестинската кауза, то [[маронити]]те (основната част от [[християнство|християните]]) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] успява да създаде своебразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.
 
Процъфтяващата през 60-е и началото на 70-е години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода [[1975]]–[[1990]] г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.
Ред 89:
== Население ==
{{основна|Население на Ливан}}
Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан се явява остров на [[християнство]]то в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни &nbsp;– около 30%). По данните от последното преброяване 1932 г., при френския мандат, християнската общност е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източно-католически) църкви &nbsp;– маронитска (западно-сирийска), халдейско-католическа, гръко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години.
 
Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са [[шиити]]те (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината [[Бекаа]], а в граничния с Израел [[Южен Ливан]] те са 80% от населението и в южната част на столицата [[Бейрут]].
Ред 117:
В литературата един от световно известните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „[[Пророкът]]“, преведена на повече от 20 езика.
 
В изкуството са много известни Мостафа Фарук и Алфред Басбоус. Мостафа Фарук (1901 &nbsp;– 1957) бил един от най- прочутите ливански художници на 20 век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той имал многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут.
 
== Други ==
Ред 128:
 
== Вижте също ==
* [http://bg.orthodoxwiki.org/Ливан Ливан] &nbsp;– статия в [http://bg.orthodoxwiki.org/ Православна енциклопедия „Двери“] за едноименната смола за [[тамян]]
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ливан“.