Томас Едисън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 24:
| награди = }}
}}
[[File:A Day with Thomas Edison (1922).webm|thumb|thumbtime=1|upright=1.1|{{en}} ''A Day with Thomas Edison'' (1922)]]
'''Томас Алва Едисън''' ({{lang-en|Thomas Alva Edison}}) ([[11 февруари]] [[1847]] – [[18 октомври]] [[1931]]) е [[Съединени американски щати|американски]] [[изобретател]] и [[бизнесмен]], създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложили принципите на [[масово производство|масовото производство]] при създаване на [[изобретение|изобретения]].
 
Ред 37:
Още в ранна възраст Томас Едисън получава [[увреждане на слуха]], вероятно в резултат от боледуване от [[скарлатина]] и постоянни нелекувани [[отит]]и. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите.{{hrf|Josephson|1959}}{{hrf|Baldwin|2001}}
 
Семейството на Едисън е принудено да се премести в [[Порт Хюрън]], [[Мичиган]], когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,{{hrf|Josephson|1959|18}} но и там преживяват трудно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете между Порт Хюрън и [[Детройт]], за да допълва доходите на семейството. Той установява, че има заложби за търговска дейност, и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън  – в живота си той основава 14 компании, сред които [[General Electric|Дженерал Илектрик]], най-голямата [[публична компания]] в света през 2009 година.{{hrf|Trading Markets.com|2009}}{{hrf|Indian Express.com|2009}}
 
Едисън става [[телеграф]]ист, след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в [[Маунт Клемънс]], е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 година той се премества в [[Луисвил]], където като служител на [[Уестърн Юниън]] работи в бюрото на телеграфната агенция [[Асошиейтед Прес]]. Той често поема нощните смени, когато има много свободно време за двете си любими занимания  – четене и експериментиране. В крайна сметка, заради последната дейност той е уволнен  – една нощ през 1867 година той работи с [[оловно-киселинен акумулатор]] и разлива [[сярна киселина]] на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.{{hrf|Baldwin|2001|40-41}}
 
=== Начало на инженерна дейност ===
Ред 55:
През 1877-1878 година Едисън разработва [[Въгленов микрофон|въгленовия микрофон]], който се използва масово в [[телефон]]ите до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.
 
И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху комуникационната техника  – на 9 август 1892 година получава патент за [[двупосочен телеграф]], а на 29 декември същата година патентова принципа на [[радио]]то (''предаване на сигнали чрез електричество'').
 
=== Лампа с нажежаема жичка ===
Ред 72:
Едисън и екипът му постигат целта за увеличаване на времето на работа достатъчно, за да направят електрическата лампа жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели правят електрическо осветление в [[лаборатория|лабораторни]] условия, Едисън е в състояние да доведе електрическото осветление до домове и бизнес помещения чрез масово производство на дълготрайни електрически лампи и чрез създаване на система за производство и разпределение на [[електрическа енергия]].
 
Осветителната инсталация на Едисън се изгражда на принципа на паралелната [[електрическа верига]], което дава възможност електрическият ток да бъде разпределян по алтернативни пътища. В паралелните електрически вериги изгарянето на една лампа не води до прекъсване на електрическата верига, което се случва при лампите, свързани в [[Последователни и успоредни електрически вериги|последователна електрическа верига]]. На 31 декември 1879 година Едисън прави в Менлоу Парк публична демонстрация на [[Лампа с нажежаема жичка|осветление с нажежаема жичка]]. На 27 януари 1880 година подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. През 1880 година започва работа компанията Едисън Ламп Уъркс, която поставя началото на масовото производство на електрически лампи  – само през първата година са произведени 50 хиляди броя.
 
На 13 февруари 1880 година Едисън става първият човек, наблюдавал протичането на електрони през вакуумното пространство ([[ефект на Едисън|ефекта на Едисън]]) и получава патент за „жичка от въглерод с високо съпротивление“. През 1882 година [[Джордж Уестингхаус]] купува патент и започва да произвежда алтернативната [[безелектродна лампа]], което значително намалява цените и на лампата на Едисън.{{hrf|Elizabeth Daily Journal|1929}}
Ред 87:
По-рано през същата година Томас Едисън е пуснал и първата парна електроцентрала в [[Лондон]], която захранва уличното осветление и няколко частни жилища в непосредствена близост. На 19 януари 1883 година в [[Роузел]] започва да функционира първата стандартизирана система за осветление с лампи с нажежаема жичка, използваща въздушни кабели.
 
През следващите години Едисън влиза в остро съперничество с Джордж Уестингхаус във връзка със стандартизирането на електроразпределителната технология. Едисън е привърженик на постояннотоковата мрежа, а Уестингхаус лансира изобретената от [[Никола Тесла]] система с [[променлив ток]], която има решаващи технически преимущества  – напрежението на променливия ток може да се повишава с [[трансформатор]]и, да се пренася по по-тънки и евтини проводници, при неколкократно по-малки пад на напрежение и топлинни загуби по линиите, след което напрежението да се понижава, за да може електрическата енергия да бъде използвана от крайните потребители.
 
През 1887 година в Съединените щати функционират 121 постояннотокови електроцентрали, но ограниченията на тази технология стават все по-очевидни  – електричеството може да бъде доставено на приемливи цени само до потребители, отдалечени до 2,5 km от електроцентралата, което прави електрификацията рентабилна само в урбанизирани райони с голяма концентрация на потребителите. В същото време технологията, базирана на променлив ток, позволява електричеството да се пренася на стотици километри с незначителни загуби.
 
В тази ситуация Томас Едисън започва масирана пропагандна кампания, станала известна като „[[Война на токовете]]“, целяща да представи променливия ток като по-опасен за живота и здравето, отколкото постоянния. Той цели забрана на използването на променлив ток или поне максимална граница на напреженията, която да премахне предимството на неговите конкуренти . В хода на кампанията той организира разработването на [[електрически стол|електрическия стол]], както и публични [[Токов удар|токови удари]] на животни. През 1903 година убива с променлив ток [[слон]], заснемайки случая на филм.{{hrf|IMDB}}{{hrf|Wired|2008}}