Разлика между версии на „IEC“

158 bytes added ,  преди 3 години
кор., допълнение
(кор., допълнение)
{{обработка|форматиране}}
{{Организация
| име = International Electrotechnical Commission
'''Международната електротехническа комисия''' ('''IEC''', също '''МЕК'''; {{lang-en|International Electrotechnical Commission, IEC}}; {{lang-fr|Commission électrotechnique internationale, CEI}}) е международна организация за [[стандарт]]изация в областта на [[електричество|електрическите]], [[електроника|електронните]] и свързаните с тях [[технология|технологии]]. Много от стандартите на IEC се разработват съвместно с [[Международна организация по стандартизация|Международната организация по стандартизация]] (ISO).
 
Организацията се състои от представители на национални институти по стандартизация. Тя е създадена през [[1906]] г. и към момента (2013 г.) в нея членуват 82 страни, които разработват и приемат стандартите. Други 82 страни участват в т. нар. Програма за присъединяване на страните (Affiliate Country Program), която не е форма на членство, а е предназначена да подпомогне развиващите се страни в приобщаването им към стандартите на IEC. Първоначално комисията е разположена в [[Лондон]], а през [[1948]] г. се премества в сегашната си централа в [[Женева]]. IEC има регионални центрове в Азиатско-тихоокеанския регион (Сингапур), Латинска Америка (Сао Пауло, Бразилия) и Северна Америка (Бостън, САЩ).
 
== История ==
Първият президент на IEC е [[лорд Келвин]], добре познат с научните си трудове в областта на термодинамиката. Понастоящем в нейния състав влизат представители на повече от 160 национални органи по стандартизация. 82 от тях са действителни членове, а останалите са „афилирани“ (присъединени). Целта на тази форма на участие в работата на организацията е да се помогне на развиващите се страни да се приобщят към IEC. България е действителен член на IEC от 1958 г.
 
Програмата на IEC обхваща всички електротехнологии, включително производство и пренос на енергия, електроника, техника на магнитите и електромагнитите, електроакустика, мултимедии и радиовръзка, а също така свързаните с тях дисциплини като терминология и символи, електромагнитна съвместимост, измерване и представяне на резултатите, надеждност, проектиране и разработване, безопасност и околна среда. IEC съществува непрекъснато над 100 години. Сега има профил на световна обществена организация, в която свободно членуват националните органи на държавите, които отговарят за стандартизацията в секторите електротехника, електроника и компютри. За членството се заплаща членски внос. Българският национален орган по стандартизация е член на IEC от 1958 г. В световен мащаб е разпространено мнението, че бурното развитие на електротехниката и компютъризацията е постигнато благодарение на непрекъснатото действие на IEC, през 40 – 60-те години на миналия век е постигнато бурното развитие на електротехниката и компютъризацията.
 
Днес IEC e водещата световна организация в своята област, а нейните стандарти са приети като национални стандарти от всички нейни членове. В разработването на тези стандарти са ангажирани над 10 000 специалисти по електротехника и електроника от индустрията, правителствата, академичните среди, изпитвателните лаборатории и други, които имат интереси в тази област.
 
IEC има основния принос за разработването и разпространението на стандартите за [[единица|единици за измерване]], особено за [[гаус (единица)|гаус]], [[херц (единица)|херц]] и [[вебер (единица)|вебер]]. Така също IEC предложи системата от стандарти, която впоследствие прерасна в [[SI]]. През [[1938]] г. е издаден международен речник, който си поставя за цел да обедини цялата електрическата терминология. Тези усилия продължават непрекъснато, а ''[[Международен електротехнически речник|Международният електротехнически речник]]'' (т. нар. ''Електропедия'') си остава основен документ за електрическите и електронни отрасли на [[промишленост]]та.
 
Стандартите на IEC имат номера в диапазона 60 000 – 79 999, а названията им имат вида ''IEC 60411 Графични символи''. Номерата на старите стандарти на IEC бяха преобразувани през [[1997]] г. чрез добавяне на числото 60 000, например стандартът ''IEC 27'' получи номер ''IEC 60027''. Стандартите, разработени съвместно с Международната организация по стандартизация, имат названия от вида ''ISO/IEC 7498 – 1:1994 Open Systems Interconnection: Basic Reference Model''.
 
== Международен електротехнически терминологичен речник ==
{{основна|Електропедия}}
През 1938 г. IEC публикува първото издание на своя международен електротехнически терминологичен речник, за да обедини свързаната с електричеството терминология. Този речник допринася много в електрическата и електронната индустрия. Започнала през 1945 г., една нова серия на научни трудове води до издаването на второ издание от речника, съдържащо близо 9000 термина, разпределени в 24 глави. Процедурата, установена от Комитета по терминология през 1974 г. изисква създаването на около 70 работни групи от 5 до 15 експерта, работещи в рамките на образувателните комитети на IEC. ВсичкиТермините терминии определенията са преведенипредоставени на немски,английски испански,и италианскифренски, полски,а шведскиеквивалентните итермини – на още холандски17 езициезика.
 
== Членове ==
*[[Япония]] – Japanese Industrial Standards Committee
 
== Структурата на IEC отговаря на обществените организации. ==
Върховен ръководен орган е Общото събрание. В него участват делегации на националните органи по стандартизация в електротехниката и електрониката на страните-членки на IEC. Събранието определя политиката и стратегитаястратегията на развитие на IEC, избира президента, вицепрезидентите и членовете на останалите ръководни органи.
 
Ръководен орган между две Общи събрания е Съветът на IEC, в който участват представители на определени национални органи. Той отговаря за изпълнение на решенията на Общото събрание относно организационната работа, средства и бюджет. Ръководен технически орган е Аукционен комитет, който ръководи дейностите по стандартизация на IEC, като направлява създаването на стандарти от около 150 технически комитета.
 
Делови постоянно действащ орган е Президиумът на IEC. В него участват президентапрезидентът и вицепрезидентите, генералният секретар на IEC и др.
 
Всички дейности, свързани с финанси, организация на заседания, разпространение на стандарти и т.н., се извършват от щатните служители на Централния офис със седалище в Женева. Той се ръководи от щатен Генерален секретар на IEC, който отговаря за изпълнението на посочените задачи.
Стандартите на IEC се разработват в три главни направления:
 
*Група А: общи въпроси, терминология, символи, електроизделия;
*Група В: електроника и компоненти, информационна техника, далекосъобщения;
 
*Група С: безопасност на ел. измервания, на изделия за бита и т.н.
Група В: електроника и компоненти, информационна техника, далекосъобщения;
 
Група С: безопасност на ел. измервания, на изделия за бита и т.н.
 
Към 31.12.2007 г. действат 5794 международни стандарта на IEC.
 
== [[Международна организация по стандартизация]] (ISO) ==
{{основна|ISO}}
ISO е създадена през 1946 г. в Лондон, веднага след Втората световна война, с участието на 25 водещи страни в света, победители и победени във войната. Затова е прието международните стандарти на ISO, а след това и на IEC, да се издават в три езикови версии – на английски, френски и руски език, езиците на победителите.
 
== Външни препратки ==
*[http://www.iec.ch Сайт на IEC]
*[http://www.electropedia.org/ Електропедия онлайн]
*[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация]