Томас Бернхард: Разлика между версии

| брак =

| деца =

| сайт = [http://www.thomasbernhard.org/ thomasbernhard.org]

| бележки =

}}

 

 

== Биография ==

Томас Бернхард израства като извънбрачно дете в Южна [[Бавария]], близо до [[Залцбург]]. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881–1949). Под негово влияние Бернхард изучава [[музика]] и вокално изкуство. На шестнадесет години се разболява от [[туберкулоза]] и постъпва в търговско училище. Когато го завършва, следва [[драматургия]] и актьорско майсторство в [[Залцбург]]ския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във [[Виена]]. После работи като съдебен репортер, пребивава в [[Югославия]] и [[Сицилия]], една година е библиотекар в [[Лондон]], пътува из [[Полша]], а от 1965 г. живее уединено в селцето Олсдорф, Горна [[Австрия]].

 

== Творби ==

=== Поезия и проза ===

Литературният път на Томас Бернхард започва с повестта ''„Тримата влъхви от Св. Вит“'' (1955), но вниманието привлича стихосбирката му ''„На земята и в пъкъла“'' (1957). Следват стихосбирките ''„In hora mortis“'' [''В смъртния час''] (1958) и ''„Под острието на луната“'' (1958), романите ''„Мраз“'' (1963), ''„Амрас“'' (1964) и ''„Обърканост“'' (1967), сборниците с разкази ''„Унгенах“'' (1968) и ''„До границата на виреене“'' (1969), романите ''„Варницата“'' (1970), ''„Причината“'' (1975), ''„Корекция“'' (1975), ''„Диханието“'' (1978), книгата с проза ''„Имитаторът на гласове“'' (1978), романите ''„Студът“'' (1981), ''„Дете“'' (1982), ''„Бетон“'' (1982), ''„Племенникът на Витгенщайн“'' (1982), ''„Крушенецът“'' (1983) (за [[Глен Гулд]]), ''„Дървосеч“'' (1984), ''„Старите майстори“'' (1985) и ''„Изличаване“'' (1986).

 

Томас Бернхард е автор на множество драматични произведения и е смятан за един от най-големите съврменни немскоговорещи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Но недоволен от австрийския културен климат, в завещанието си Бернхард изрично забранява седемдесет години след смъртта му негови театрални произведения да се поставят на австрийска сцена, както и негови книги да се издават или четат пред австрийска публика. (Близо десет години по-късно тази забрана е отменена от неговия наследник.)

 

== Поетика ==

Основна тема в произведенията на Бернхард е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с [[барок]]ова образност една ''„космогония на болното съзнание“'', в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието.

 

 

== Признание ==

 

== Библиография ==

[[Картинка:Thomas_Bernhard_Grab_Grinzing_Detail.jpg|мини|200px|Гробът на Томас Бернхард в Гринцинг, Виена]]

* ''In hora mortis'', Gedichte, 1958

* ''Unter dem Eisen des Mondes'', Gedichte, 1958

* ''Ereignisse'', 1969

* ''An der Baumgrenze'', 1969

* ''Ein Fest für Boris'', Drama, 1970 (''„Празник за Борис“'', бълг. превод в „Театралът“, 2004)

* ''Gehen'', 1971

 

[[Картинка:Thomas Bernhard Grab Stein.jpg|thumb|240px|Надгробен камък на Томас Бернхард във Виена]]

* ''Die Billigesser'', 1980

* ''Die Kälte. Eine Isolation'', 1981

* ''Über allen Gipfeln ist Ruh'', Drama, 1981

* ''Am Ziel'', Drama, 1981 (''„Достигнатата цел“'', бълг. превод в „Прочутите“, 2005)

* ''Wittgensteins Neffe'', 1982 (бълг. превод ''„Племенникът на Витгенщайн“'', 2002)

* ''Der Untergeher'', 1983 (бълг. превод ''„Крушенецът“'', 2003)

* ''In der Höhe. Rettungsversuch, Unsinn'', 1989

 

* ''Claus Peymann kauft sich eine Hose und geht mit mir essen. Drei Dramolette'', 1990

* ''Meine Preise'', 2010

 

== Източници ==

 

== Външни препратки ==