Луи XV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
 
== Регентството на Филип Орлеански ==
[[Луи XIV]] приживе няма доверие на племенника си Филип Орлеански и в завещанието си определя извънбрачния си син, херцог Луи дю Мен, за [[регент]] на бъдещия крал. На [[2 септември]] [[1715]] г. се събира [[Парижки парламент|Парижкият Парламентпарламент]], за да оповести регентството. Орлеанският херцог обаче сключва сделка с Парламентапарламента, като му предоставя възможността да отменя кралски декрети  нещо, което Луи XIV е забранил, и по такъв начин си осигурява обявяванетомагистратите отда парламентаристите наобявят кралското завещание за невалидно. Така 41-годишният Филип Орлеански е обявен за единствен регент на малолетния крал, а дворцовият преврат е описан от [[Анри дьо Сен-Симон|Сен-Симон]]. Регентът взема решение да премести правителството в Париж, иа кабинетът във [[Версай]] е разпуснат.
 
Регентът ръководи държавните дела от парижкия си дворец Пале Роял. Малкият Луи XV е преместен в средновековния замък Венсен, който се намира в околностите на [[Париж]] (на 7 км източно от френската столица), където въздухът е сметнат за по-здравословен. По-късно той заживява в двореца [[Тюйлери]] в Париж, близо до [[Пале Роял]], за да е под контрола на регента. През [[1717]] г. младият крал е отделен от гувернантката си дьо Вентадур и надзирателя си херцог дю Мен. С образованието му е натоварен Андре Еркюл дьо Фльори, а му помага херцог дьо Вилроа. По време на безбройните церемонии малкият крал трябва да се научи да крие своите чувства и естествената си свитостстеснителност. Така Луи придобива студеното си държание, което в зряла възраст неизменно ще излиза наяве. Фльори, подпомогнат от прочути професори като географа Гийом Делил, дава отлично образование на Луи XV. Младият крал е извънредно любопитна и контактна личност и страстен читател. Като просветен човек, той настоява във Френския колеж да се създадат отдел по физика ([[1769]]) и отдел по механика ([[1773]]). Амбициозният Фльори се възхищава на краля, но и упражнява огромно влияние върху него.
 
Филип Орлеански, в търсене на подкрепа за своето управление, поощрява благородниците, които са били лишени от власт при царуването на неговия чичо Луи XIV, да участват в управлението. През [[1717]] г. е сключен съюз с [[Англия]] с цел да се попречи на испанския крал [[Филип V]] да претендира за френската корона при евентуална смърт на Луи XV. Изправен пред липсата на добри държавници сред благородниците, през [[1718]] г. Орлеанският херцог връща старата администрация от държавни секретари. Близкият до регента кардинал Дюбоа е назначен за пръв министър през [[1722]] г. В опит да напълни държавната хазна Филип Орлеански поощрява знаменитите финансови схеми на шотландския банкер Джон Лоу, които скоро довеждат до разорение много хора.
 
През [[1721]] г. Луи XV е сгоден за братовчедка си Мария-Ана-Виктория дьо Бурбон, дъщеря на чичо му [[Филип V Испански|Фелипе V]], която е само 3-годишна. Самият крал по това време е 11-годишен и както се очаква, не проявява никакъв интерес към годеницата си  трите ѝ години престой в Париж му носят само досада. През юни [[1722]] г. младият крал и дворът му се завръщат във Версай. През октомври същата година Луи XV е коронясан в [[Реймс]].
 
== Назначаване за пръв министър херцог дьо Бурбон ==