Отваря главното меню

Промени

467 байта изтрити ,  преди 2 години
м
малки
}}
 
'''Луи XIV''' ({{lang-fr|Louis XIV}} – 5 септември 1638, Сен-Жермен-ан-Ле — 1 септември 1715, Версай), наричан също '''Кралят Слънце''' (''le Roi Soleil'') понеже властва като абсолютен монарх, e [[крал на Франция|крал]] на [[Франция]] и [[Навара]] от [[1643]] до смъртта му през [[1715]] година.
 
Неговото управление, продължава от [[1643]] до смърттаУправлението му през [[1715]] годиназапочва, започва когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел.{{hrf|MSN Encarta|2008}} Луи XIV започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал [[Джулио Мазарини]].{{hrf|Goyau|1910}} Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на предшествениците си за централизиране на държавата. Той се стреми да премахне остатъците от [[Феодализъм|феодализма]], оцелели в някои части на Франция, заставяйки [[аристокрация]]та да живее в неговия бляскав [[Версайски дворец]]. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието [[Фронда]], избухнало в началото на неговото управление.
 
През по-голямата част от управлението на Луи XIVму Франция е водещата европейска сила., За това време тякато участва в три големи войни ([[Нидерландска война|Нидерландската война]], [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] и [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]) и в два по-малки конфликта ([[Деволюционна война|Деволюционната война]] и [[Война за съединенията|Войната за съединенията]]). Кралят се възползва от дейността на насърчаванитенасърчава и покровителствани от негопокровителств видни политически, военни и културни деятели,дейци като Джулиокардинал Мазарини, [[Жан-Батист Колбер]], [[Анри дьо Тюрен]], [[Себастиан дьо Вобан]], [[Жан-Батист Молиер]], [[Жан Расин]], [[Жан дьо Лафонтен]], [[Жан-Батист Люли]], [[Луи Льо Во]], [[Андре Льо Нотър]].
Луи XIV започва да управлява лично държавата едва през 1661 година, когато умира неговият пръв министър кардинал [[Джулио Мазарини]].{{hrf|Goyau|1910}} Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от светски ограничения, Луи продължава усилията на своите предшественици за създаване на централизирана държава. Той се стреми да премахне остатъците от [[Феодализъм|феодализма]], оцелели в някои части на Франция, заставяйки [[аристокрация]]та да живее в неговия бляскав [[Версайски дворец]]. Тази политика успява да усмири благородниците, много от които участват във въстанието [[Фронда]] в началото на неговото управление.
 
След своята смърт, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал [[Луи XV]], тъй като надживява най-големия си син и старшия от внуците си.
През по-голямата част от управлението на Луи XIV Франция е водещата европейска сила. За това време тя участва в три големи войни ([[Нидерландска война|Нидерландската война]], [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] и [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]) и в два по-малки конфликта ([[Деволюционна война|Деволюционната война]] и [[Война за съединенията|Войната за съединенията]]). Кралят се възползва от дейността на насърчаваните и покровителствани от него видни политически, военни и културни деятели, като Джулио Мазарини, [[Жан-Батист Колбер]], [[Анри дьо Тюрен]], [[Себастиан дьо Вобан]], [[Жан-Батист Молиер]], [[Жан Расин]], [[Жан дьо Лафонтен]], [[Жан-Батист Люли]], [[Луи Льо Во]], [[Андре Льо Нотър]].
 
След своята смърт, няколко дни преди да навърши 77 години, Луи XIV е наследен от петгодишния си правнук, който става крал [[Луи XV]], тъй като надживява най-големия си син и старшия от внуците си.
 
== Произход и раждане ==
Луи XIV е роден на [[5 септември]] [[1638]] година в кралския замък в [[Сен Жермен ан Ле]] като първотопърво дете на [[Луи XIII]] и [[Ана Австрийска]]. Раждането му идва след 23 години бездетие на отчуждените един от друг кралски съпрузи. иРаждането му е прието от съвременниците му като божи дар. По тази причинаи той е наречен ''Луи Дийодоне'' (''Louis-Dieudonné'', „Луи, дарен от Бога“).{{hrf|Bremond|1908|381 – 382}}, а като първороден син той получава традиционната титла на френските престолонаследници, ''[[дофин]]''.{{hrf|Bluche|1990|11}} През 1640 г на Луи XIII и Ана Австрийска се ражда втори син [[Филип I Орлеански]], който след смъртта на чичо си [[Гастон Орлеански]] става [[херцог на [[Орлеан]].
 
Луи XIV е потомък на няколко видни европейски династии.: Попо бащина линия е внук на френския крал [[Анри IV]] и [[Мария Медичи]], а по майчина – на испанския крал [[Филип III Испански|Филип III]] и [[Маргарита Австрийска (1584-1611)|Маргарита Австрийска]], и двамата от рода на [[Хабсбурги]]те. Така той е потомък на множество исторически фигури, катосред които: императорите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]] и [[Фридрих I Барбароса]]; други негови предци са първите монарси на обединена [[Испания]], [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд]] и [[Исабела Кастилска|Исабела]], както и; [[Рюрик]], основателят на първата руска династия. Той е потомък и на бургундския херцог [[Шарл Смели]], на поета [[Шарл Орлеански]] и на последниятпоследния известен кондотиер [[Джовани деле Банде Нере]]. По-важен за претенциите му към трона е прекият му произход от [[Луи IX (Франция)|свети Луи]], а чрез него – от първия френски крал [[Юг Капет]], първият френски крал. ПредцитеДесет поколения назад предците на Луи XIV, десет поколения назад, имат различен етнически произход – 28% [[французи|френски]], 26% [[испанци|испански]], 11% [[Германия|германски]], 10% [[португалци|португалски]], както и [[италианци|италиански]], [[славянски народи|славянски]], [[англичани|английски]], [[Савоя|савойски]] и [[Горна Лотарингия|лотарингски]].{{hrf|Carretier|1980}}
 
=== Управление на регентите ===
Поради късното раждане на престолонаследника Луи XIIIкралят се разпорежда страната да бъде управлявана от регентски съвет в случай, че синът му наследи престола малолетен, страната да бъде управлявана от регентски съвет. След смъртта на Луи XIII четиригодишният Луи XIV официално става крал, а майка му Ана Австрийска става едноличен [[регент]]. В действителност държавното управление поема първияпървият министър, кардинал Джулио Мазарини, когото висшата аристокрация и гражданите не харесват зарадипоради нефренскияиталианския му произход (Мазарини е италианец). {{източник|Мълвата твърди, че Мазарини е бил любовник на кралицата/регентка в продължение на много години, до смъртта си.|2017|02|03}}
 
След края на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) във Франция избухва първото въстание срещу френското правителство, наречено [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство). То е провокирано от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на предшественика си, кардинал Ришельо, с която иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През [[1648]] г. той налага данък на членовете на [[Парижки парламент|Парижкия парламент]], които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини отвръща, като заповядва парламентариститемагистратите да бъдат задържани, което види до бунт в [[Париж]] и 10-годишният тогава Луи и придворните му са принудени да бягат от града. След подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]], вторият братовчед на краля [[Конде|принц дьо Конде]] оглавява френската армия, за да помогне на Луи XIV и неговия двор. През януари [[1649]] г. Конде обсажда [[Париж]] и последвалият мир в Рюл временно прекратява конфликта.
 
== Лично управление ==
== Брак и деца ==
* Един брак (от 9 юни 1660, Сен-Жан де Люц) [[Мария-Тереза Испанска|Мария-Тереза]] (1638 – 1683), инфанта Испанска, втора братовчедка на Луи XIV и по майчина и по бащина линия, раждат се 8 деца, но само първото доживява до зряла възраст:
** [[Луи, дофин на Франция (1661-1711)|Луи Великия Дофин]] (1661 – 1711) - – женен от 1680 година за [[Мария Анна Виктория Баварска|Мария Анна Баварска]] (1660 – 1690). Имат трима сина:
*** [[Луи, дофин на Франция (1682-1712)|Луи, херцог Бургундски]] (малкия дофин), (фр. ''Louis duc de Bourgogne''; 1682 — 1712), живял по време на царуването на дядо си и затова не е бил крал (но става баща на [[Луи XV]]);
*** Филип, херцог дьо Анжу, от 1700 крал на Испания ([[Филип V (Испания)|Филип V]]), основател на испанския клон на Бурбоните;