Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|ПарламентаПарижкия парламент]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановатвъзстановят отнетите им от [[Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини. Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не ебива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (съгласноспоред неговотособственото му обяснение – срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи [[Френско-испанска война|войната]]. Договорът от Пиренеите (вижСключеният [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).
