Анри дьо Тюрен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: [Цезар → [Юлий Цезар редактирано с AWB |
м форматиране: 6x тире, 4x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{без източници|12:10, 3 февруари 2017 (UTC)}}
{{Биография инфо
| име = Анри дьо Тюрен
Line 7 ⟶ 8:
}}
'''Анри дьо ла Тур д'Оверн, виконт дьо Тюрен''' (на [[френски език|френски]]: ''Henri de la Tour d'Auvergne, vicomte de Turenne'')
Роден е в [[Седан]] на 11 септември 1611 г., внук по майчина линия на [[Вилхелм Орански]], водачът на Нидерландия в борбата ѝ за независимост. Трудности в говоренето пречат на неговата кариера, но големият интерес и детайлното изследване на кампаниите на [[Александър Велики]] и [[Юлий Цезар]] му дават значителни познания по военно дело. Освен това се интересува много от география и история. Той е [[хугеноти|хугенот]], което също му създава проблеми. На 14-годишна възраст се записва войник в армията на своя чичо [[Мориц Насауски]], който наследява баща му като щатхалтер на [[Нидерландия]]. Така започва неговата военна кариера. Първата му самостоятелна изява е през 1638 г. през втората половина на Тридесетгодишната война, когато води малка армия на помощ на протестантския военачалник Бернхард фон Сакс-Ваймар, който обсажда рейнския град Брайзах. След падането му Тюрен участва във военните действия в Елзас и спомага за разбиването на имперско-савойските сили.
През 1643 г. след няколко поражения на французите в [[Шварцвалд]] Тюрен поема командването на френската армия в [[Германия]]. По този повод на 9 декември същата година получава чин Маршал на Франция. Заедно с
[[Картинка:Henri-turenne.jpg|thumb|250px|ляво|Тюрен, 1672 г.]]
През 1648 г. във Франция избухва гражданска война, наречена [[Фронда]], в която Тюрен заема страната на кардинал [[Мазарини]] и краля [[Луи XIV]], докато Конде оглавява въстаналите принцове. В края на 1650 г. Тюрен маневрира успешно срещу Конде по [[Лоара]], предотвратявайки пленяването на младия крал. По-късно битките продължават около самия Париж и в северна Франция, където Тюрен успява да неутрализира Конде и съюзниците му испанци и със своите действия позволява на Луи XIV да се върне в столицата на 21 октомври 1652 г. След като Фрондата приключва през 1653 г., всички френски сили се обръщат срещу испанците, сега поставени под командата на избягалия при тях Конде. Тюрен командва французите в последния етап на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], като успява да пробие обсадата на [[Арас]], но пък е победен при [[Валансиен]] на 16 юли 1656 г. През 1657 г. и [[Англия]] се намесва във войната на страната на Франция. Тюрен обсажда важното пристанище Дюнкерк по суша, а англичаните
След поемането на властта във Франция лично от Луи XIV през 1661 г. Тюрен остава най-видният френски маршал. Именно той командва французите по времето на Деволюционната война, превземайки редица крепости. Франция печели категорична победа. Само няколко години по-късно, през 1672, Луи напада Нидерландия с огромна армия от 120 хиляди души. Когато нидерландците отварят дигите и предизвикват наводнение, за да се спасят, войната става позиционна и Тюрен е изпратен във [[Вестфалия]], за да осигури тила на основните френски сили. Армията му никога на достига 20 000 души, което прави задачата му много сложна. Но именно малките му сили, които го принуждават често да воюва с по-големи армии, му осигуряват тази вечна слава, която го прави популярен и днес. През 1673 г. основният му противник е бранденбургския курфюрст [[Фридрих Вилхелм]]
Военните действия през лятото на 1675 г. продължават по същия енергичен начин около Рейн с определени успехи на французите. На 27 юли обаче по време на битката при Засбах, която после французите печелят, Тюрен е убит от случаен снаряд. Смъртта му предизвиква шок и криза в командването на французите, което слага край на цялата им активност край Рейн. С големи почести маршалът е погребан наред с френските крале в Сен Дени, а през 1808 г. по заповед на Наполеон останките са пренесени в [[Дом на инвалидите|Дома на инвалидите]].
{{СОРТКАТ:Тюрен, Анри дьо}}
|