Атлантически океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.120.215.56 (б.), към версия на 212.104.127.134 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Atlantic Ocean.png|300п|рамка|Карта на Атлантическия океан]]
'''Атлантическият океан''' е вторият по големина [[океан]] на [[Земя]]та (след [[Тихи океан|Тихия океан]]),
Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 180 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа
Атлантическият океан заема приблизително 22% от повърхността на Земята. Площта му заедно с тези на оградните морета е 92 млн. km².
Line 13 ⟶ 12:
Освен упоменатите водни басейни други големи в близост до Атлантическия океан са [[Карибско море]], [[Мексикански залив|Мексиканският залив]], Северният ледовит океан, [[Средиземно море]], [[Черно море]], [[Северно море]], [[Балтийско море]] и [[Келтско море]].
Бреговата линия на Атлантическия океан е най-силно разчленена в северната част (крайбрежието на [[Северна Америка]] и [[Европа]]) и значително по-слабо в южната част (крайбрежието на [[Южна Америка]] и [[Африка]]). Разчленеността на бреговете влияе върху климатичните особености и върху стопанската усвоеност на крайбрежните територии.[[File:Atlantic_Ocean_surface.jpg|330px|thumb|Релефна карта на дъното на Атлантическия океан]]
Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва [[магма]]. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен [[океански хребет]]). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на [[Вулканизъм|вулканични]] острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и [[вулканична пепел]] с дебелина 1000 m.
=== ПоДВОДНИ ГЕЙОВЕ САМИ СИ ГО СЪЧИНЕТЕ ===
Значителни площи от [[шелф]]а са в северното полукълбо, в непосредствена близост до бреговете на Северна Америка и Европа. През [[кватернер]]а по-голямата част от континенталния шелф е изложена на континенталното заледяване по време на ледниковия период, което формира реликтови ледникови земни форми. Друг елемент на реликтовия релеф на шелфа са потопените речни долини, които се срещат в почти всички шелфови зони на Атлантическия океан. Широко са разпространени реликтовите континентални отлагания. Край бреговете на Африка и Южна Америка шелфа заема по-малки площи, но в южната част на Южна Америка той значително се разширява (т.н. патагонски шелф). Приливните течения образуват пясъчни хребети, които са най-разпространени от съвременните [[подводна земна форма|подводни земни форми]]. Те са характерни за шелфа в Северно море, голям брой има в [[Ла-Манша]], както и по шелфовете на Северна и Южна Америка. В [[екваториален пояс|екваториално]] – [[тропичен пояс|тропическите]] води (особено в Карибско море, на банките край Бахамските острови, край бреговете на Южна Америка) са разнообразно и широко представени [[коралов риф|кораловите рифове]].<ref name="Физическая география материков и океанов">[„Физическая география материков и океанов“. Под общей ред. А.М.Рябчикова. М. издательство Высшая школа. 1988 г. стр. 535 – 540]</ref>
| |||