Фронда

Фронда (френско произношение: [fʀɔ̃d]) е наименованието на поредица от граждански войни във Франция между 1648 и 1653, в разгара на Френско-испанската война, започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция от страна на принцове, благородници, на съдилищата (parlements), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка триумфира.

Фрондата има две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648–1649) и Фронда на благородниците (1650–1653).[Fronde#cite_note-FOOTNOTEAtkinson1911247-2 [2]]  Началото на Fronde des parlements, е непосредствено след подписването на Вестфалския мир (1648), с който завършва Тридесетгодишната война, и това е забележителен момент. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. Луи XIV, който като млад владетел, е впечатлен от  опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга йерархия и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че кардинал Мазарини, първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на абсолютната монархия.

Етимология

На френски думата фронда означава "прашка"; парижките тълпи използвали прашки, за да чупят прозорците на привържениците на кардинал Мазарини.[Fronde#cite_note-FOOTNOTEAtkinson1911247-2 [2]]