95 тезиса: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luchibsl1 (беседа | приноси)
Luchibsl1 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:95Thesen.jpg|мини|Тезисите на Мартин Лутер]]
{{уикиизточник|95 тезиса}}
'''„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“''' е текст, окачен от немския богослов [[Мартин Лутер]] в двора на църквата във [[Витенберг]] на [[31 октомври]] [[1517]] г. Смята се, че това действие полага началото на дискусия за ролята на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] в [[епитимия]]та, ролята на папите и практиката на продажба на [[индулгенция|индулгенции]]. Публикуването на 95-те тезиса ускорява разцеплението в църквата, началото на [[Реформация]]та и обособяването на [[лутеранство]]то като отделно течение в [[християнство]]то.
 
== Предистория ==
Римският папа [[Лъв X]] въвежда практиката на [[индулгенция|индулгенциите]] на [[18 октомври]] [[1517]] г. с цел да покрие разходите по строителството на базиликата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“ в [[Рим]]. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се наблюдава и по-рано, но докторът по теология и [[Августинци|монах-августинец]] Мартин Лутер повдига въпроси относно богословския аспект на практиката. Съществена роля в публикуването на тезисите играе [[доминиканци|доминиканския]] монах [[Йохан Тешел]], който безсрамно търгува с индулгенции във [[Витенберг]].
 
== Съдържание ==
{{цитат|
# Когато нашият Господ и учител Иисус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.
# Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника.
# Въпреки това, значението ѝ не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.
# Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.
# Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негова преценка или чрез църковен канон.
# Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена.
# Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.
# Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.
# Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.
# Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.
# Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли.
# В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.
# Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като са вече умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.
# Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.
# Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.
# Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.
# Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте.
# Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.
# Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.
# Ето защо папата, когато използва думите „пълно опрощение на всяко наказание“ няма в предвид „всяко наказание“, а само онези наложени от него.
# Така, тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.
# Даже, папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона, те е трябвало да изтърпят в този живот.
# Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.
# По тази причина, повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.
# Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.
# Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.
# Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.
# Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.
# Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.
# Никой не е сигурен в целостта на своето разкаяние, а колко повече в това, че е приел пълно опрощение.
# Човека който всъщност купува индулгенции е рядкост точно както този който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.
# Тези които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение защото имат индулгенции ще бъдат проклети за вечността, заедно със своите учители.
# Хората трябва да се пазят особено от онези които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога чрез която човек може да бъде примирен с Него.
# Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията изисквани от тайнства установени от хора.
# Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези които искат да купят души от чистилището или право на изповд, проповядват нехристиянска доктрина.
# Всеки истински покаял се Християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.
# Всеки истински Християнин, било той живи или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.
# Въпреки това, папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.
# Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.
# Християнинът, който е истински разкаян търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и прави човек да ги мрази.
# Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма в предвид, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи който дава на бедните или заема на нуждаещите се прави по-добро дело от онзи който купува индулгенции.
# Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече от колкото парите им.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни ако заради тях изгубят страх от Бога.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.
# Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата „Свети Петър“, на онези от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.
# Напразно е да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеника на епископа, или дори папата, предложи душата си като гаранция.
# Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някой църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.
# Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите от колкото на Божието Слово.
# Със сигурност, папското отношение е че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.
# Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред христовия народ.
# Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.
# Нито са заслужили делата на Христос и на светиите защото даже без папата, последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръста, смърт и ад за външния.
# Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.
# Без нужда от изследване, казваме че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос са това съкровище.
# Защото е ясно че властта на папата по себе си е достатъчно прошка за наказания и обстоятелства определени от него.
# Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.
# Но, това съкровище е естествено най-противно защото прави първите да бъдат последни.
# От друга страна, съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.
# Тогава, съкровищата на благовестието са мрежи с които преди се е ловяло хора на богатството.
# Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес лови богатството на хората.
# Индулгенциите които демагозите твърдят, че са най-великата благодат са всъщност разбирани като такива само доколкото те носят печалба.
# А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.
# Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.
# Но те са повече принудени да напрягат очи и уши да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това за което папата ги е пратил.
# Нека онзи който говори против истината за папските индулгенции да бъде анатема и проклет.
# Нека онзи който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции да бъде благословен.
# Точно както папата справедливо се гневи срещу тези които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции, още повече той възнамерява да се гневи срещу тези които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.
# Да се смята че папските индулгенции са толкова велики че могат да оправдаят човек даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв е лудост.
# Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.
# Да се каже, че даже Свети Петър ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат е богохулство срещу Свети Петър и папата.
# Казваме противното, че даже ако сегашния папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н. както е писано.
# Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст е богохулство.
# Епископите, кюретата и богословите които позволяват такова говорене да се разпространява между хората ще отговарят за това.
# Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.
# Подобно на „Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари с които да построи църква?“
# Отново „Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се молитва за оправданите?“
# Отново „Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?“
# Отново „Защо каноните за покаяние дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции като че ли те са все още живи и в сила?“
# Отново „Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари а не с парите на бедните вярващи?“
# Отново „Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения?“
# Отново „Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж?“
# Отново „След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.“
# Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят Християните нещастни.
# Ако, тогава, индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.
# Отмахнете, тогава, всички тези пророци които казват на Христовия народ:“Мир, мир“, а ето мир няма.
# Благословени да са тези пророци които казват на Христовия народ: “Кръст, кръст“, а кръст няма.
# Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.
# И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб а не чрез лъжлива сигурност за мир.|}}
 
== Последствия ==
Line 111 ⟶ 15:
* [http://www.ekd.de/glauben/95_thesen.html Die 95 Thesen]
 
{{уикиизточник|95 тезиса}}
 
[[Категория:Реформация]]