Серафим Барутчийски: Разлика между версии

Роден е на 6 декември 1869 година в град [[Кочани]], който тогава е в Османската империя. Завършва [[Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил|Кюстендилското педагогическо училище]].<ref name="Дарителството"/> През 1892 г. завършва [[българска филология]] във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София, а по-късно специализира славистика и германистика във [[Виенски университет|Виенския университет]]. От 1895 година до 1912 година преподава български и литература и немски език в гимназията „Княз Александър I“ в Пловдив, на която в 1910 – 1912 година е директор, и в Девическата гимназия. Барутчийски е любимият учител на [[Димчо Дебелянов]]. Десет години е председател на попечителството на Пловдивското сиропиталище. От 1912 година преподава в [[18 средно училище „Уилям Гладстон“|Трета софийска мъжка гимназия „Уилям Гладстон“]]. Автор е на много учебници и помагала по български и немски език, както и на биографии на [[Христо Г. Данов]], [[Кирил Нектариев]] и хаджи [[Гьока Павлов]].<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 33.</ref><ref name="Дарителството"/>

 

 

На 24 юли 1939 г. дъщеря му Вера Барутчийска според завещанието му внася 125 000 лева за образуване на фонд при министерството на народното просвещение, чиито приходи са за стипендия на един беден студент - една година по немска, една по славянска филология. Изплащането на стипендиите започва от учебната 1940/1941 г., като първа стипендиантка на фонда е Мария С. Кадънкова – студентка по немска филология, която получава по 700 лева месечно. Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при министерството на народното просвещение в държавния бюджет.<ref name="Дарителството"/>

 

== Бележки ==