Разлика между версии на „Генерални щати на Франция“

редакция без резюме
Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|XV]] и [[16 век|XVI век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при [[Луи XIII]], след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им.
 
Едва през май 1789 г. в навечерието на [[Френска революция|Френската революция]] те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от [[третото съсловие]] са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни третото съсловие обявява, че създава [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]], което поставя начало на [[Френска революция|Френската революция]]. Учредителното събрание продължава да работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема първата [[Конституция на Франция (1791)|конституция на Франция]].
 
[[Категория:История на Франция]]