Калиник Преспански и Охридски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
мРедакция без резюме
Ред 13:
Роден е в тракийското градче [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]]. Калиник заема митрополитската катедра в [[Охрид]] на 15 март 1802 година.<ref name="Петров, Петър">[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> Според други източници той оглавява Охридската епархия в 1800 година.<ref>{{cite book |title= Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου |year= 1962|publisher= Institute for Balkan Studies, vol. 56|location= Θεσσαλονίκη|pages= 28}}</ref> Митрополитът, стремейки се да спечели благоразположението на българското си паство, оставя свободно да се служи и проповядва в църквите на [[църковнославянски език]]. Свещеници четат Евангелието, а ученици Апостола на български дори и в негово присъствие.<ref name="Петров, Петър"/>
 
Калиник развива учебното дело в града. Когато пристига, в града има само един първоначален учител на име Герасим. По думите на [[Кузман Шапкарев]]:
 
{{цитат|Той владика, родом от Калипол, макар и немного учен, но много ученолюбив, постарал се да ги въздигне пак на първата им височина и сполучил в целта си така, щото при учителствуванието на горепоменатите учители, а особено на пок. [[Димитър Миладинов|Д. Миладинова]], охридските училища пак и отново процъфнали.<ref name="Шапкарев 41">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 41.]</ref>}}