Рила: Разлика между версии

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини — [[Самоковска котловина|Самоковската]] (на север), [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската]] (на североизток), [[Дупнишка котловина|Дупнишката]] (на северозапад), [[Благоевградска котловина|Благоевградската]] (на югозапад) и [[Разложка котловина|Разложката]] (на юг). Чрез 5 седловини Рила се свързва с околните планини — на север [[Боровецка седловина|Боровецката]] (1305 m) с ридовете [[Шипочански рид|Шипочан]] и [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]] на [[Ихтиманска Средна гора]], на югоизток [[Юндола]] (1375 m) и [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]] (1295 m) с [[Родопи]]те, на юг [[Предел (седловина)|Предела]] (1140 m) с [[Пирин]] и на северозапад [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 m) с [[Верила]]. Граничи с долините на следните реки: на север и североизток - Марица, на югоизток - Яденица, Дрещенец и Места, на юг - Градевска и на запад - Струма. В тези си граници Рила заема площ от 2629 km².

*<u>Източна Рила</u> — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок и е разположен между долините на реките [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Марица]], [[Яденица]], Юндолска река, Люта река, Дрещенец, [[Места]] и [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]].. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m. — [[Мусала]], [[Ястребец]], [[Иречек (връх)|Иречек]], [[Дено (връх)|Дено]], [[Манчо]] и др. В тази част са [[Мусаленски езера|Мусаленските езера]]. Тук се намират и [[Маричини езера|Маричините]] и [[Ропалишки езера|Ропалишките езера]]. В тази част на планината се намира курортът [[Боровец]].

*<u>Централна Рила</u> — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там [[Рибни езера|Рибни]], [[Джендемски езера|Джендемски]], [[Манастирски езера|Манастирски]]. Той се простира между долините на реките [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Леви Искър|Черни Искър, Леви Искър]], [[Рилска река|Рилска]] и [[Илийна река|Илийна]]. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — [[Смрадливо езеро|Смрадливото езеро]]. Тук се извисяват върховете [[Канарата]], [[Черна поляна]], Малък и [[Голям Скакавец]], [[Рилец]]. Между реките [[Леви Искър|Леви]] и [[Бели Искър (река)|Бели Искър]] страховито се издига уединеното било на Скакавците — Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от [[Самоков]] за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище — вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила — [[Йозола]].

*<u>Северозападна Рила</u> — Северозападният дял (Мальовишка Рила) заема близо 25% от територията на планината и е разположен между долините на реките [[Рилска река|Рилска]] и, [[Леви Искър]], [[СамоковскаЧерни котловина|Самоковската]]Искър и [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]]Джерман. Най-високият връх в тази област е връх [[Голям Купен]], който е висок 2731 m. В тази част се намират и [[Седемте Рилски езера]]. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.

*<u>Югозападна Рила</u> — Той се простира между долините на реките [[Градевска река|Градевска]], [[Струма]], [[Рилска река|Рилска]], [[Илийна река|Илийна]] и [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]], седловината [[Предел (седловина)|Предела]] и [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.

*<u>[[Лакатишка Рила]]</u> — Най-северният дял, както и най-ниският. Простира се между долините на реките Джерман и Черни Искър. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като [[Доспейската планина]], на съседното село [[Доспей]]. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори — иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е [[Зекирица]] 1728 m, други — Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ [[Витоша]], [[Верила]], Рила, [[Пирин]] и [[Славянка]]. [[Лакатишка Рила]] е предложена като част от [[НАТУРА 2000]] в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната и&#768; част се намира защитената местност [[Букова Усойка]]. В нея са запазени многовековни букови гори.