Български бежански въпрос: Разлика между версии

Извършеното през [[1885]] г. [[Съединение_на_България|Съединение]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от [[ВМРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Одрин]]ско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малканемалка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г., страната е залята от нова голяма бежанска маса от [[Македония (област)|Македония]] и Одринско. До избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]]- [[1913]] г. броят на бежанското население в България възлиза на около '''120 000''' души.

При подписване на Ньойския мирен договор през [[1919]] г., [[Гърция]], с помощта на западните съглашенски сили, налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в [[Мала Азия]] през есента на [[1922]] г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата [[Моллов - Кафандарис]] от [[1927]] г. само оформя това положение.