Илчо Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|9н=1}}
| институция2 = [[Министър на образованието и науката на България|Министър на народната просвета , министър в Министерство на културата ,науката и просветата ]]
| постове2 = Правителство на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1987)и (1988- – 1989)
| институция3 = Министър на образованието, науката и технологиите
| постове3 = [[Правителство на Жан Виденов]] (1995 – 1997)
Ред 34:
 
== Биография ==
Илчо Димитров е роден на [[3 юни]] [[1931]] г. в София. Родителите му са учители. Завършва гимназия в [[Дупница]] (1949) и специалност история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] (1953). Работи като инструктор в Благоевския районен комитет на ДКМС. От 1954 г. е член на БКП. Работи като редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“.
 
От 1959 г. е асистент в Софийския университет. През 1963 г. защитава дисертация за титлата кандидат на историческите науки (днес – доктор) на тема „Борбата на Либералната партия срещу режима на пълномощията (1881 – 1884 г.)“. Доцент от 1972 г. Хабилитационният му труд е „Князът, конституцията и народът“, посветен на управлението на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1976 г. защитава докторска дисертация (днес за титлата доктор на историческите науки) на тема „Българо-италиански политически отношения 1922 – 1943 г.“. Професор от 1976 г. Бил е първи секретар на партийния комитет на Софийския университет, член на Бюрото на Ленинския районен комитет и Градския комитет на БКП в София.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 238</ref>
 
Специализира в [[Англия]], [[Франция]] и [[Италия]].
Ред 42:
Академик на [[БАН]]. През 1972 – 1978 г. е заместник-директор и научен секретар на Единния център по история към БАН (1972 – 1978), заместник-председател на БАН (1984 – 1988). През 1979 – 1981 г. е ректор на Софийския университет. Директор на центъра по българистика. Оглавява специална комисия за [[Възродителен процес|Възродителния процес]] при ЦК на БКП.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 125 | isbn = 9789542802914}}</ref>
 
Член на [[БКП]]. Работи като завеждащ отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП. Член на ЦК на БКП (5 април 1986 – 2 февруари 1990). [[Народен представител]] в [[9 Народно събрание|9-о (35-о) Народно събрание]] (17 юни 1986 г. – 3 април 1990).
 
[[Министър на образованието и науката на България|Министър на народната просвета]] от 24 март 1986 до края на 1987 г. като в това време заема и длъжността зам.председател на Съвета за духовно развитие при МС, и [[министър]] в [[Министерство на културата , науката и просветата]] ( което от 1987 до 1989 г. е начело с [[министър]] [[Георги Йорданов (БКП)]]) от 1 януари 1988 до 4 юли 1989 г. в правителството на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] . Министър на образованието, науката и технологиите в [[Правителство на Жан Виденов|правителството на Жан Виденов]] (1995 – 1997).