Разлика между версии на „Кино“

м
кинокамера
м (форматиране: 19x тире, 3x нов ред, 11 интервала, 2+ параметъра, 6lokavica, заглавие-стил, тире-числа (ползвайки Advisor))
м (кинокамера)
Филмите на Мелиес се отличават с необикновената изобретателност, както в тематично, така и в техническо отношение. Той с право се счита за баща на филмовия трик и е първият [[оператор]], приложил в практиката си комбинираните снимки. Открива многократната експозиция, стоп-кадъра, маската и контрамаската, ускорената и забавената киноснимка. Някой негови методи за трикови и комбинирани кадри се използват и до днес, а други от тях са послужили за отправна точка при усъвършенстването на този род дейности. Макар и най-примитивно, той прилага за първи път покадровото оцветяване на филма. Специално построеното от него студио в околностите на [[Монтрьо]], той заснема всичките си [[филм]]и, между които: „Пътешествие до Луната“([[1902]]), „Пътешествие през невъзможното“([[1904]]) и „Четиристотинте магии на Дявола“([[1906]]). Произведенията му са удивителна смесица на лошия вкус, невзискателния, даже вулгарен комизъм и примитивната, но очарователна атмосфера, така характерна за художниците примитивисти и самоуки, които черпят вдъхновения от градския фолклор. В неговата фантастика могат да се намерят мотиви, използвани от френския художник Грандвил, блуждаещ сред невероятните механични визиони на своята живописна фантастика или известна близост с изкуството на [[Митничаря Русо]], примитивист, който се вдъхновява от фолклора на парижките предградия и уличките на [[Монмартр]].
 
Мелиес третира филма като друго издание на театрално-сценичното зрелище осъществено с помощта на различна техника. От тук идва строгото придържане към театралната условност (завеси, разделяне на филма на части, сцени и картини), и което е особено характерно – спазването на една постоянна дистанция, между абсолютно статичната [[кинокамера|камера]] и снимачната [[сцена]]. Даже в някой от филмите си той започва с излизане пред завесата и поклон пред публиката. Но едновременно с това той успява да използва други художествени средства за създаване на зрелище с неограничени хоризонти на изображението, подсказвайки на следващите творци новата специфика на киното. Мелис заснема около 4000 заглавия, но не издържа на увеличаващата се конкуренция и през [[1912]] г. прекратява дейността си.
 
Във всички останали страни по онова време производствената система е една и съща. Филмовият продуцент е едновременно [[режисьор]], [[декоратор]], [[оператор]], лаборант и разпространител в този период от развитието на [[кино]]то ключовата професия е операторската, защото снимачната работа винаги изисква специална квалификация и похватност. За това филмовите реализатори от този период са свързани по един или друг начин с фотографията или с фото-индустрията. Това се отнася не само до братя Люмиер – в [[Англия]] почти всички творци са свързани с фотографията или с магическия фенер. Новата им професия е като че ли продължение на тяхната дотогавашна дейност. Тази непосредствена връзка, оказва своето влияние върху тях. Те проявяват гъвкавост и изобретателност, осигуряват добри фотографически параметри на изображението непрекъснато подобряват и обогатяват киноснимачната работа, поддържат сравнително добра изобретателна култура, но все още са под влиянието на статичната фотография.