Вулфила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
мРедакция без резюме
Ред 22:
[[File:Urphila.jpg||thumb|200px|Бронзов печат с името ''Урфила'' ('''† ΟΥΡΦΙΛΑ''') и монограм.]]
[[File:Wulfila bibel.jpg|мини|Страница от [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]]]]
'''Улфила''' (vʊlfila<ref>Хипотетичният готски вариант на името "Wulfila"„Wulfila“ не е засвидетелстван в исторически извори и се основава на предполагаемата етимология на името със значение "вълче"„вълче“.</ref>, в източниците името се среща като '''Улфила''' или '''Урфила''', на [[гръцки език|гр.]] Ουλφίλας, Ουρφίλας, на [[латински език|лат.]] Ulfila, Gulfila; * ок. [[310]]/[[311]]; † [[383]] - – гот или половин гот) - – първи [[епископ]] на тервингите ([[вестготи]]те), създател на готската азбука и превел [[Библия]]та от гръцки на [[готски език]] ''(виж [[Библия на Вулфила|Библията на Улфила]])''. Арианското тълкованиетълкувание на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу пропагандните цели на универсалното ''([[Католицизъм|католическо]])'' християнство. В резултат от това готите вместо да бъдат приобщени към [[Църква|църковното лоно]] и в резултат от това и към гръкоримската държавност продължават да бъдат изолирани от ортодоксалните църковни ценности.
 
Дейността на Улфила протича в град [[Никополис ад Иструм]] (до днешното село [[Никюп]]), на 18 километра от съвременния град [[Велико Търново]].
 
Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от [[Кападокия]] са отвлечени от готите през 3. век, той е син на готски баща и майка - – [[Кападокийски отци|кападокийска християнка]] ''(Жак льо Гоф, История на християнския запад)''.
 
Епископът на [[Константинопол]], [[Евсевий Никомидийски]], провъзглася Улфила най-късно през [[341]] г. в [[Антиохия]] ( [[Антакия]]) за ''„Епископ на християните в готската земя“''. До [[348]] г. Улфила мисионизира в тогавашната територия на вестготите на долен [[Дунав]]. Започналото от [[Атанарих]] гонение на християните изгонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.
 
След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със [[Едикт_за_толерантността_на_Галерий|Сердикийския Едикт за толерантност]], се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, [[епископ]] на готите, заселили се в околностите на [[Никополис ад Иструм]] (при днешното с. [[Никюп]]), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ [[Мизия]], както е наречен в "Църковната„Църковната история"история“ на [[Филосторгий]] и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ Схоластик]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ ([[Кирил]]) и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил и [[Доростол]]ският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин]] (* ок. [[360]] - – † сл. [[427]]). Негов учител е [[Херсон]]ският епископ [[Теофил]], участвал в Първия [[вселенски събор]] в гр. [[Никея]] (Никейски събор), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през [[340]]/[[341]] г. за готски [[епископ]] в [[Гети]]я [39] и приемник на починалия първи техен [[архиерей]] [[Теофил]] от [[Цариград]]ския [[патриарх]] св. [[Евсевий Никомидийски]] (покръстителят на Константин Велики), виден представител на [[арианство]]то и съученик на александрийския [[свещеник]] [[Арий]] (* ок. [[250]] - – † [[336]]),[[презвитер]] в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на [[ариани]]те е най-силна в [[Империя]]та ( [[337]]- – [[361]] г.).
 
Улфила осиновява [[Авксентий|Авксентий от Дуросторум]]. От Авксентий и историка [[Филосторгий]] произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на [[26 август]].
 
''Ледник Вулфила'' на о. Гринуич в [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]], [[Антарктика]] е наименуван на епископ Вулфила, “създал„създал готската азбука и положил началото на германската литература.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134682 Composite Gazetteer of Antarctica:] Wulfila Glacier.</ref>
 
== Верую на Улфила ==
Веруюто на Улфила (Урфила), произнесено в предсмъртния му час и запазено в писмо на ученика му [[Авксентий]] Доростолски, гласи:
 
''„Аз, Улфила, епископ и изповедник, винаги съм вярвал така и с тази единствена и истинна вяра осъществявам прехода си към своя Господ:''
 
''Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко – Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух  просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: „И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре"отгоре“ ''(Лк. 24:49)''. А също и: "Ще„Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети"Свети“'' (Деян. 1:8)''. Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“''
 
Текст на ''„Vater unser“'' на германски език в ''[[Codex Argenteus]]'':
Ред 63:
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Ulfilas}}
* [[Асен Чилингиров]] - – [http://www.ivanstamenov.com/files/urfiluchitelnagetite.pdf УРФИЛ – УЧИТЕЛЯТ НА ГЕТИТЕ]
* Г. Ценов, [http://www.bulgarophobia.org/cenov/krovatova.pdf Кроватова България и покръстването на българите]
* Г. Елдъров, [http://www.slovo.bg/old/litforum/209/geldarov.htm Вулфила – Пограничният просветител, 1-ва част]
* Г. Елдъров, [http://www.slovo.bg/old/litforum/210/geldarov.htm Вулфила – Пограничният просветител, 2-ра част]
* Б. Парашкевов, [http://www.slovo.bg/old/litforum/222/bparashkev.htm Вулфила - – вълчето]
* Е. Стайчева, [http://www.slovo.bg/old/litforum/212/estaycheva.htm Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията]
* [http://apc.mfa.government.bg/peaks/wulfila.htm Bulgarian Antarctic Gazetteer: Wulfila Glacier] (на английски)