Боен слон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Luchibsl1 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 3:
[[File:Slaget_ved_Zama_-_Cornelis_Cort,_1567.jpg|300px|thumb|„[[Битка при Зама|Битката при Зама]]“ предопределила съдбата на [[пунически Картаген]], а с неговия край изчезнало античното наследство на древните семитски цивилизации - изображението на [[Корнелис Корт]] следва дословно предаденото във [[всеобща история]].]]
[[File:Stèle éléphant musée carthage-v2.jpg|300px|thumb|Картагенска стела от III ‑ II век пр.н.е. под формата стълб с [[африкански слон]] в основата му и пирамидален връх, над който е изобразен [[знак на Танит]]]]
'''Бойните слонове''' са [[слон]]ове, използвани в [[армия]]та за военни цели от различни държави, страни и народи от [[древност]]та до [[ново време|ренесанса]].
 
ВПрез [[античност]]та и [[средновековие]]то бойните слонове билиса огромна военна сила, като ималипритежава и страшен психологически ефект върху вражеските бойци, сеейки ужас вмежду противниковите редици, нотях. сС появата на [[огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]]обаче, и в частностпо-специално на [[танк]]а, ролята на бойните слонове в армията значително намалява и спада само до ограничената им съвременна употреба само в единични бойни действия в пресечена местност, вкъдето които употребатаизползването на танкове е невъзможна или пък неефективнанеефектив (примернонапр. в [[джунгла]]). Постепенно вС течение на времето използването на слонове в битки се оказва неудачно като цяло тактическо решение и употребата им в армията се свежда изключително задо транспортиране на хора и снаряжение, както и за по-бърз преход през пресечени местности.
 
Ефективността от използването на бойни слонове още от древността се поставя в зависимост от различни фактори: дресировка, опитни водачи, възбуждане на агресивността им и управлението им на бойното поле, климатични и други природни условия, подходяща среда и храна за отглеждането им и т.н.
 
Не е известно точно в древността от кога започва даслона се използа слона като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали [[индийски слон]]ове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос [[Махабхарата]]. ВПрез древността и в античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните - срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.
 
Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в [[битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с [[Пор]] (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. [[Пунически Картаген]] например използвал бойни [[африкански слон]]ове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражите линии, като същевременно целял с използването на бойните слонове и постигането на максимален психологически ефект върху противниковите бойци, чийто коне на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. [[Пуни]]те, и в частност съюзените им [[нумидийци]], опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изсквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от [[хазна]]та, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявяло от специални дресировчици и ездачи ([[махаут]]и), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти - анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресировали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.