Крайцер: Разлика между версии

Първият кораб – противолодъчен вертолетоносач става френският крайцер [[Жана д’Арк (вертолетоносач, 1961)|„Жана д’Арк“]] (''Jeanne d’Ark''), влязъл в строй през 1964 г. и способен също да действа и като десантен вертолетоносач и учебен кораб. През същата година Италианският флот получава два крайцера от типа [[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дориа“|„Андреа Дориа“]] (''Andrea Doria''), а по-късно и тяхната увеличена версия [[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967) |„Виторио Венето“]] (''Vittorio Veneto''). Последният може да носи на борда до 9 противолодъчни вертолета. Британския флот в периода 1964 – 69 г. преустройва два чисто артилерийски крайцера от типа [[Леки крайцери тип „Тайгър“|„Тайгър“]] (''Tiger'') на крайцери-вертолетоносачи носещи 4 вертолета. Оценката на този тип кораби се оказва толкова висока, че и бъдещите леки самолетоносачи от типа [[Самолетоносачи тип „Инвинсибъл“|„Инвинсибъл“]] (''Invincible'') първоначално са предвидени да бъдат също и крайцери-вертолетоносачи с авиогрупа от шест тежки машини [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2006_09/index.htm].

Първите предложения за строителство на крайцери-вертолетоносачи са издигнати през 1958 г. като опит сада се спасят от разразванеразрязване на почти готовите крайцери от проекта 68-бис за сметка на тяхното преустройство в кораби за ПЛО с противолодъчно въоръжение. Но размеритетогавашните размери на крайцерите тогавасе изглеждатвиждат прекомерни на командването на ВМФ за прекомерни и разработката на проекта 1123 „Кондор“ започва през 1960 г. от „бял лист“<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2002_05/index.htm Противолодочный крейсер „Москва“<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>. Първият противолодъчен крайцер от проекта „[[Москва (противолодъчен крайцер, 1965)|Москва]]“ влиза в строй през 1967 г. и се оказва достатъчно ефективен кораб за [[Противолодъчна отбрана|ПЛО]] благодарениетоблагодарение на наличието на борда му на 14 противолодъчни вертолета и мощна [[сонар|хидроакустична станция]] (ХАС). Вторият крайцер – „[[Ленинград (противолодъчен крайцер, 1966)|Ленинград]]“ – влиза в състава на флота след две години. Цялата си служба корабите прекарват в състава на Черноморския флот, действайки обикновено в акваторията на Средиземно море. Първоначално се предполагапредвижда построяването на серия от 12 крайцера, но резкиярезкият ръст на бойните възможности на ракетните атомни ПЛ, особено в плана далечина на стрелбата с балистични ракети, ограничава серията само до тези два кораба. За борба с ПЛ извън пределите на Средиземно море проектапроектът е неефективен. Строителството на третия крайцер от проекта 1123 е отменено през 1968 г. още преди залагането му. Въпреки това, „Кондорите“ изиграват важна роля в развитието на съветските авионосни кораби.

Най-новите към днешния денмомента крайцери на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] са [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|корабите тип „Тикондерога“]] (''Ticonderoga''). Главният в серията от 27 единици влиза в строй през 1981 г. ставайки първият кораб снабден с многофункционалната система за въоръжиятавъоръжение [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“ (''AegisAEGIS'')]], рязко повишаваща възможностите за ПВО и ПРО. От шестия кораб на серия „Бънкър Хил“ (Bunker Hill) крайцерите носят и установки за вертикално изстрелване [[Mk41 (пускова установка)|Mk41]] за ракетите „[[Стандарт (ракета) |Стандарт]]“, „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“ (''Tomahawk'') и [[RUM-139 VL-Asroc|''ASROC'']] за 122 единици оръжия. [[Файл:USS Port Royal CG-73.jpg|right|thumb|300px|[[USS Port Royal (CG-73)|USS ''Port Royal'']] (CG-73), [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|ракетен крайцер тип „Тикондерога“]]]] Крайцерите участвоватучастват в операциите против Ирак ([[1991]], [[2003]]) и Югославия (1999) като кораби за ракетно-артилерийска поддръжка. През 2004 г. първите пет кораба на серията са извадени от бойния състав на флота. Останалите 22 единици започвайки от 2006 г. са на модернизация включваща приспособяване на корабите към нови зенитни ракети, замяна на артилерията и електронното оборудване.

ПредположителноПредполага се, че през 2016 – 2019 г. тези крайцери ще бъдат заменени с 19 – 24 нови кораба [[CG(X) (крайцер)|CG(X)]], създадени на база проекта ''Zumwalt'' [[Разрушители тип „Зумвалт“|DD(X)]]. Понастоящем проекта се намира в стадии изследване.

Своеобразна визитна картичка на съветския ВМФ стават [[Крайцери проект 1144|тежките атомни ракетни крайцери тип „Киров“]] (проект 1144 „Орлан“). Главният кораб влиза в строй през 1980 г. В периода 1984 г. и 1989 г. до него застават още два, като последният от заложените кораби влиза в строй вече след разпада на СССР под името [[Петър Велики (крайцер)|„Петър Велики“]]. Това са най-големите надводни неавионосни бойни кораби, построени след Втората световна война, което дава повод на западните военни експерти да ги наричат линейни крайцери. Тези крайцери носят практически цялата номенклатура от съвременнсъвременно морско въоръжение прозиведенапроизведено от съветския ВПК, поради което всички кораби от серията съществено се различават помежду си по своите бойни системи.