Отваря главното меню

Промени

1 байт изтрити ,  преди 2 години
→‎Версай: раздели
На [[6 май]] [[1682]] г. Луи XIV официално премества двора си във Версай. Дворцовият живот се съсредоточава върху великолепието на кралското семейство, придворните и техния светски живот. По този начин благородниците могат да се откажат от своето влияние и да зависят изцяло от субсидиите и подаръците на краля. Вместо за власт, те се състезават за честта кой да носи масичката за храна на краля или кой да го придружава към леглото му за сън. Луи има няколко причини за изграждането на Версайския комплекс. Първата е, че той ненавижда Париж. Спомените от детството му за Фрондата, когато бунтовниците задържат него и семейството му, не го напускат никога. Затова той решава да построи своя резиденция извън Париж, откъдето да може да наблюдава цялата страна. Версай служи, за да показва великолепието на кралския двор и за спокойни преговори с чужди пратеници.
 
През [[1683]] г. умира най-важният министър на Луи XIV – Жан Батист Колбер. Това е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход бива утроен. През [[1685]] г. Луи е на върха на своето могъщество. Една от главните съперници на Франция, Свещената римска империя, е парализирана от войната си с османските турци. Турският везир обсажда Виена, но полският крал [[Ян III Собиески]], начело на обединена християнска войска, побеждава турците и те завинаги са отблъснати от [[Централна Европа]]. Междувременно чрез политиката на придобивки в мирно време, наречена Реюнион, Луи завладява няколко територии, включително Люксембург. След като отблъсква нападението на турците, Свещената римска империя желае да си върне всички земи, които Франция ѝ е отнела.
 
През [[1685]] г. Луи е на върха на своето могъщество. Една от главните съперници на Франция, Свещената римска империя, е парализирана от войната си с османските турци. Турският везир обсажда Виена, но полският крал [[Ян III Собиески]], начело на обединена християнска войска, побеждава турците и те завинаги са отблъснати от [[Централна Европа]]. Междувременно чрез политиката на придобивки в мирно време, наречена Реюнион, Луи завладява няколко територии, включително Люксембург. След като отблъсква нападението на турците, Свещената римска империя желае да си върне всички земи, които Франция ѝ е отнела.
Съпругата на Луи XIV – Мария Тереза, умира през [[1683]] г. През това време Луи има няколко метреси: Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан, Франсоаз д'Обиние, маркиза дьо Ментнон. През [[1685]] г. кралят и Ментнон сключват таен брак. Ментнон, която е внучка на верния приятел на [[Анри IV]] Агрипа д'Обиние, в началото е била хугенотка, но по-късно става католик. Смята се, че тя е изиграла важна роля за решението на Луи XIV да отмени издадения от дядо му [[Нантски едикт]] през [[1685]] г. Тя вярва, че за да бъде абсолютен владетел, Луи трябва първо да постигне религиозно обединение в страната си. Кралят обаче започва преследването на хугенотите (протестанти), които биват изключени от обществени длъжности и разчеквани в домовете им от войници. Тази политика засяга и населението в колониите. Кралят забранява обществената служба на друга религия, освен католицизма, както във Франция, така и в колониите. Евреите са прогонени от Франция. Луи XIV разрешава робството, но в колониите притежаването на роби е разрешено само за католици, които са с намерение да покръстят робите си.
 
Съпругата на Луи XIV – Мария Тереза, умира през [[1683]] г. През това време Луи има няколко метреси: Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан, Франсоаз д'Обиние, маркиза дьо Ментнон. През [[1685]] г. кралят и Ментнон сключват таен брак. Ментнон, която е внучка на верния приятел на [[Анри IV]] Агрипа д'Обиние, в началото е била хугенотка, но по-късно става католиккатоличка. Смята се, че тя е изиграла важна роля за решението на Луи XIV да отмени издадения от дядо му [[Нантски едикт]] през [[1685]] г. Тя вярва, че за да бъде абсолютен владетел, Луи трябва първо да постигне религиозно обединение в страната си. Кралят обаче започва преследването на хугенотите (протестанти), които биват изключени от обществени длъжности и разчеквани в домовете им от войници. Тази политика засяга и населението в колониите. Кралят забранява обществената служба на друга религия, освен католицизма, както във Франция, така и в колониите. Евреите са прогонени от Франция. Луи XIV разрешава робството, но в колониите притежаването на роби е разрешено само за католици, които са с намерение да покръстят робите си.
 
=== Религиозни преследвания ===
 
Кралят обаче започва преследването на хугенотите (протестанти), които биват изключени от обществени длъжности и разчеквани в домовете им от войници. Тази политика засяга и населението в колониите. Кралят забранява обществената служба на друга религия, освен католицизма, както във Франция, така и в колониите. Евреите са прогонени от Франция. Луи XIV разрешава робството, но в колониите притежаването на роби е разрешено само за католици, които са с намерение да покръстят робите си.
[[Картинка:Versailles-FacadeJardin.jpg|800п|мини|център|Фасадата]]
Така през [[1685]] г. с декрета от Фонтебло Луи XIV отменя Нантския едикт. Съгласно него, всеки [[хугенот]], който откаже да стане католик, трябва да напусне Франция. Протестантските училища и институции са разпуснати. Децата, родени в протестантски семейства, биват покръстени в римо-католицизма, а протестантските храмове са затворени. Декретът предоставя възможност на хората само привидно да приемат католицизма.
 
Като следствие от декрета 200 000 [[хугенот]]и напускат Франция, а Холандия и Британия привличат тези квалифицирани хора. Това е тежък удар за френската икономика. Влиятелни фигури като маркиз Дьо Вобан осъждат издаването на декрета. С прогонването на хугенотите Луи цели да поощри омразата между католици и протестанти в Европа, за да предотврати съюзи между държави с различни вероизповедания срещу Франция.
Като следствие от декрета 200 000 [[хугенот]]и напускат Франция, а Холандия и Британия привличат тези квалифицирани хора. Това е тежък удар за френската икономика. Влиятелни фигури като маркиз Дьо Вобан осъждат издаването на декрета. С прогонването на хугенотите Луи цели да поощри омразата между католици и протестанти в Европа, за да предотврати съюзи между държави с различни вероизповедания срещу Франция. През [[1686]] г. католически и протестантски държави създават антифренската Аугбургска лига. В нея участват свещеният римски император, някои от малките германски държави ([[Бавария]], [[Пфалц]], [[Бранденбург]]), Холандия, Испания и Швеция. През [[1688]] г. Луи XIV изпраща свои войски в Пфалц. Официално армията има за цел да поддържа претенциите на снахата на краля Шарлот Елизабет, херцогиня Орлеанска, към пфалцката корона (племенникът на херцогинята умира през [[1685]] г. и короната е наследена не от нея, а от младшия колон на фамилията им Нюбург). Истинската цел на нашествието е Пфалц да бъде изваден от Аугбургската лига. Действията на Франция обединяват срещу нея всички германски държави под водачеството на свещения римски император. Луи очаква, че католическият крал на Англия [[Джеймс II]] ще остане неутрален. През [[1689]] г. в Англия избухва Славната революция, която води до детронирането на Джеймс и замяната му на престола с дъщеря му Мери II и холандския [[щатхалтер]] [[Вилем Оранжки]] (Уилям III). Така Англия се присъединява към Аугбургската лига, която се превръща във Великия съюз. Така започналата Деветгодишна война([[1688]] – [[1697]]) се развива повече от положително за Франция. Имперските сили са концентрирани предимно на турския фронт и на Запад Австрия разполага с малка войска. Луи помага на Джеймс II да създаде армия, но той е победен при Бойн от Уилям и губи последната си опора – Ирландия ([[1690]]). Така Англия вече е в състояние да изпрати свои войски на континента. Англо-холандският флот побеждава френския при Ла Уг ([[1692]]). Въпреки многобройните победи на френската армия, през [[1697]] г. в Рийсвик е сключен мирен договор. С него Франция се отказва от Люксембург и териториите, които завзема в Холандската война, но запазва Страсбург. Луи признава новите английски крале и обещава, че повече няма да помага на Джеймс.
 
=== Деветгодишната война ===
 
През 1686 г. католически и протестантски държави (Нидерландия, Австрия, Испания, Бранденбург, Савоя и др.) създават [[Аугсбургска лига|Аугсбургската лига]] срещу Луи XIV. Две години по-късно започва конфликт за наследството на [[Пфалц]], като истинската цел на нашествието е Пфалц да бъде изваден от Аугбургската лига. Действията на Франция обединяват срещу нея всички германски държави под водачеството на свещения римски император и избухва [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]]. В началото Луи може да разчита на английския крал [[Джеймс II]], но той е свален от т. нар. [[Славна революция]] и на мястото му е издигнат решителният френски противник [[Уилям III]]. С присъединяването на Англия антифренската коалиция прераства във [[Велик съюз]] – събрал всички европейски държави срещу Франция. Въпреки това се оказва, че добре укрепената Франция трудно може да бъде победена. Нейните генерали печелят редица победи в Нидерландия, Италия и Испания (превземат [[Барселона]] и [[Торино]]), а именитият адмирал Турвил се бие равностойно с англичаните и нидерландците в Ла Манш. В крайна сметка, когато оръдията замлъкват и договорите са подписани, Франция печели. Тя обаче е много изтощена (през 1693 има лоша реколта и Франция е заплашена от гладна криза), а и иска да се помири със съседите си предвид очертаващото се скорошно решаване на въпроса за [[Испанско наследство|испанското наследство]].
Въпреки многобройните победи на френската армия, сключеният през [[1697]] г. в Рийсвик мирен договор не носи много облаги за Франция. С него тя се отказва от Люксембург и териториите, които завзема в Холандската война, но запазва Страсбург. Луи признава новите английски крале Уилам и Мери и обещава, че повече няма да помага на Джеймс.
 
=== Войната за испанското наследство ===
 
След договора от Рийсвик на дневен ред в Европа идва въпросът с наследството на испанската корона. Кралят на Испания Карлос II е инвалид, който няма наследник. Испанското наследство е доста апетитно, тъй като короната владее Неапол, Сицилия, Милано, Испанска Холандия и голяма колониална империя. Франция и Свещената римска империя искат испанския престол. Луи XIV и император [[Леополд I]] са близки роднини с испанското кралско семейство. Луи е син на по-старата дъщеря на испанския крал Фелипе III, както и съпруг на по-голямата дъщеря на Фелипе IV, и това му дава юридическо преимущество над Леополд, който е син на по-малката сестра на Ана Австрийска. Всички принцеси, които дават права на Луи, са се отказали от претенциите си. Много от европейските държави се страхуват, че ако Франция или императорът сложат ръка на испанската империя, балансът между държавите в Европа ще бъде сериозно нарушен. Английският крал Уилям III предлага трети претендент за испанската корона – сина на баварския владетел – Йозеф Фердинанд, който да наследи Испания и Италия, а Холандия да бъде поделена между Австрия и Франция. Испанският кралски двор настоява за запазване целостта на империята. Когато Карлос II научава през 1698 г. за договора между Луи XIV и Уилям III, той признава Йозеф Фердинанд за свой наследник и му дава цялото испанско имущество.