Ирина Палеологина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2360993.
Редакция без резюме
Ред 33:
През [[1277]] г. избухва [[Въстание на Ивайло|въстанието на Ивайло]], което се развива доста успешно: цар [[Константин Асен]] е посечен и се очертава съюз между [[Ивайло]] и овдовялата царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария Палеологина]], стремяща се да запази престола за сина си Михаил. Този съюз плаши византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], понеже Мария е негов заклет враг. С амбицията да се намеси във вътрешните междуособици и борби в [[България]] и да провали плановете на българската царица Мария, Михаил VIII Палеолог омъжва през [[1278]] г. дъщеря си Ирина за Иван Асен, син на болярина [[Мицо]], бивш български цар. Същевременно Иван Асен е обявен за цар, като се използва родството му по женска линия с Асеневата династия — майка му е дъщеря на цар [[Иван Асен II]].
 
През [[1279]] г. Иван Асен III и Ирина успяват да влязат в [[Търново]], подпомогнати от ромейски войски и с подкрепата на част от болярската опозиция, преследвана от царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]]. Византийските хронисти пишат, че новата царска двойка не се чувствала ''„особено уютно“'' в Търновския дворец, заобиколени с врагове. Сред най-опасните им противници е болярина [[Георги I Тертер]], който не криел аспирациите си към престола. Не по-малко проблеми предизвиква и Ивайло, който след битката с [[татари]]те при [[Дръстър]], се насочва отново към [[Търново]].
 
За да се противопостави на Ивайло и укрепи позициите на марионетките си в Търново Михаил Палеолог изпраща към България, през лятото на 1279 византийски войски. На 17 юли византийските части са разбити от Ивайло край [[Девня]]. Месец по-късно, на 15 август, е обърната в бяг и другата армия, изпратена на помощ на управляващите. Положенито на Иван Асен III и Ирина станава нетърпимо и с помощта на малкото останали им верни хора те напукат Търново. При бягставото си те задигат тайно царската хазна и се устремяват към [[Несебър|Месемврия]], откъдето с кораб се добрират до [[Константинопол]]. Там съгласно предварителната договореност Иван Асен е обявен за деспот, а Ирина за деспина.
 
В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга сиѝ, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията ѝ според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ [[Роже дьо Флор]] през 1305 г. Тъй като действията ѝ са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:
{{цитат|Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради [[Роже дьо Флор|кесаря]]. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно...<ref>'''Георги Пахимер'''. История&nbsp;— В: ГИБИ, X, 1980, с. 216-217. Превод на: '''[[Михаил Войнов]]'''.</ref>}}