Око: Разлика между версии

'''Око''' ({{lang-la|oculus}}, {{Lang-el|ophthalmos}}) е чифтен сетивен [[орган (анатомия)|орган]] при човека и животните, който притежава способност да възприема [[електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на светлинните вълни и така да обезпечава основната сетивна и когнитивна функция - – [[зрение]]то. При човека органът око е само компонент на ''цялостния зрителен апарат'', който включва периферен, проводников и централен отдел. При различните [[организъм|организми]] очите са устроени по различен начин. Единствената [[функция (биология)|функция]] на най-просто устроените очи е да разграничава [[тъмнина]] и [[светлина]]. По-сложно устроените предполагат по-развито [[зрение]]. Най-висшеустроени [[вид]]ове от [[Клас (биология)|класовете]] [[Бозайници]], [[Птици]], [[Влечуги]] и [[Риби]] имат по две очи, които могат да са разположени в една [[Равнина (математика)|равнина]] и дават възможност за възприемане на триизмерен [[образ]] ([[Пространствено зрение|стереозрение]]), както е например при човека. При други видове - – като [[заек]]а и [[хамелеон]]а - – очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение). Посредством очите организмът набавя около 90% от информацията в околния свят.<ref>[http://koleso.mostinfo.ru/sciencediscoveries_374_705 Роль зрения в жизнедеятельности человека и последствия его нарушения в психическом и личностном развитии]</ref>

В природата устройството е подчинено на функцията. Окото трябва да възприема светлината с нейната посока и допълнителни явления. Зрението като функция е търпяло постоянно усъвършенстване в процеса на [[еволюция]]та, поради което сега живеещите същества притежават очи на различно ниво на устройство. Най-големи и с най-съвършена [[оптика]] са очите на съвременните [[гръбначни]] и [[главоноги]] [[мекотело|мекотели]]. При гръбначните [[нервни влакна|нервните влакна]], събиращи и отвеждащи зрителната [[информация]], се намират пред реагиращите на светлина [[клетка|рецепторни клетки]]. Така рецепторните клетки са обърнати в посока, обратна на разпространението на светлината; такъв тип разположение се нарича обратно или ориентация тип ''Инвертирано око''. При мекотелите (напр. пиявицата) редът е прав - – рецепторните клетки се разполагат към светлинния източник и пред проводните нервни влакна. Такъв тип ориентация се нарича ''Конвертирано око'' и се смята за по-незряла в еволюционно отношение, тъй като се счита, че защитеността (и от това еволюирането) на клетките при инвертираното око е значително по-голяма.

Фасетните очи са сложен тип чифтен зрителен орган, който се среща основно при [[членестоноги]]те. Съставени са от множество структурни единици наречени [[оматидии]]. Всеки оматидий е изграден от ''роговица, стъкловиден конус, чувствителни клетки, пигментен слой и зретелен нерв''. Всеки един елемент приема образа частично, като пиксел, след което цялостната картина от всички оматидии се получава в нервен център (протоцеребрум). Оматидиите представляват шестоъгълни удължени телца долепени плътно едно за друго като фасетки. От тук идва и наименованието на този тип очи. При повечето [[ракообразни]] фасетните очи са разположени върху подвижни израстъци<ref name="Donev196">Донев, Атанас (2008), с. 196</ref>, за разлика от насекомите, при които са неподвижно разположени в предната част на главата. Обвити са от от кутикулна капсула, която ги придържа здраво към главата. Повърхността на сложното око е покрита с нежни косъмчета излизащи от края на фасетките. Те обаче не пречат на насекомото да вижда. Очите при различните видове насекоми са изградени от различен брой оматидии. При мравката работничка те са около 100, при домашната муха — – около 4000, при пеперудите — – до 17&nbsp;000, а при водното конче до 30&nbsp;000. При медоносната пчела се наблюдава и различие в броя при отделните представители на семейството. Така например работничките имат 6300, царицата 4900, а търтеите 13&nbsp;000.

Според приспособеността за дневно и нощно виждане, се делят на два типа — – съответно апозиционни и суперпозоционни. Разликите са морфологични и физиологични.<ref name="Donev253">Донев, Атанас (2008), стр. 252—253252 – 253</ref>

При [[главоноги]]те очите наподобяват тези на гръбначните и е отличен пример за [[конвергенцияКонвергенция (биология)|конвергентна еволюция]]. При калмарите от род ''[[Architeuthis]]'' диаметърът им достига до 25&nbsp;cm. Състоят се от роговица, леща, ирис, предна и задна камера, ретина с пръчици. С помощта на ресничест мускул очите се акомодират, като лещата се премества напред и назад (поподобен начин се извършва акомодацията и при рибите). Ретината е различна от тази на бозайниците поради това, че липсва мъртва точка на ретината. Причината е, че нервните влакна излизат зад нея. Очната ябълка при главоногите е неподвижна поради отсъствието на мускули, които да я движат. При охлювите устройството на окото наподобява това на главоногите.