Битка при Никопол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
Пристигането на Баязид е изненада за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите.
 
Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от Трансилвания и Влашко най-отпред като авангард, защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Френските, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. УнгарскиятСигизмунд командва резерва, а поставя унгарският губернатор (отговаря на сегашното министър-председател) Никола (Миклош) II от Гара да командва центъра, съставен от пехотинци унгарци, германци, чехи, елзасци, фламандци и малък брой тевтонски рицари. Сигизмунд е обиден на френските рицари и командва центъра. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.
 
Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва дефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде атакувана от тежката кавалерия. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците.