Волфганг Хилдесхаймер: Разлика между версии

Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в [[Холандия]] и [[Манхайм]], пребивава в [[Англия]] и [[Палестина]], където родителите му емигрират през [[1933]] г., след като на власт в Германия идва [[Хитлер]]. Хилдесхаймер следва [[живопис]] и [[графика]] в [[Лондон]]. По време на войната служи в английската армия и участва като [[преводач]] в [[Нюрнбергския процес]]. От 1952 г. се установява в [[Швейцария]] като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в [[Дармщат]] и на литературното сдружение ''"„[[Група 47]]"“''.

Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с [[гротеска|гротескни]] [[сатира|сатирични]] разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа —– сборника ''"Безмилостни„Безмилостни легенди"легенди“'' (1952). Публикува романа ''"Раят„Раят на фалшивите птици"птици“'' (1953) и сборниците с разкази ''"Отнасям„Отнасям сова в Атина"Атина“'' (1956) и ''"Напразни„Напразни записки"записки“'' (1963). Насочва се към [[драма]]та и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на ''"„[[театър на абсурда|театъра на абсурда]]"“''. Голям интерес предизвиква романът му ''"Тинсет"„Тинсет“'' (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът ''"Мазанте"„Мазанте“'' (1973) и романизираната биография ''"Моцарт"„Моцарт“'' (1977).

За творчеството си Волфганг Хилдесхаймер е отличен с наградата ''"Рудолф„Рудолф Александер Шрьодер"Шрьодер“'' на град [[Бремен]] (1966), престижната литературна награда ''"„[[Георг Бюхнер]]"“'' (1966) и ''"Голямата„Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"изкуства“'' (1982).

[[File:Wolfgang Hildesheimer, Lieblose Legenden 1952.jpg|thumb|180px|''"Безмилостни„Безмилостни легенди"легенди“''<br> ([[1952]])]]

* 1954: ''Prinzessin: "Turandot"„Turandot“'', Hörspiel