Фронда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Фронда''' ({{lang-fr|Fronde}}) ({{IPA-fr|fʀɔ̃d}}<ref>''The Oxford-Hachette French Dictionary'', 4th ed., 2007; [http://www.wordreference.com/fren/fronde WordReference.com].</ref>) е наименованието на поредица от [[Гражданска война|граждански войни]] във Франция между 1648 и 1653 г., в разгара на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], започнала през 1635 година. Кралят се противопоставя на обединената опозиция, съставена от принцове, благородници, съдилищата ({{lang-fr|parlements}}), и голяма част от френския народ, и в крайна сметка я побеждава.
Във Фрондата се обособяват две отделни кампании, Фронда на парламентите (1648 – 1649) и Фронда на [[Аристокрация|благородниците]] (1650 – 1653).{{sfn|Atkinson|1911|p=247}} Началото на първата кампания е непосредствено след подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мир]] (1648), с който завършва [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]
Началото на Фрондата е провокирано от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на предшественика си кардинал Ришельо, с която иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През 1648 г. той налага данък на членовете на [[Парижки парламент|Парижкия парламент]], които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини заповядва магистратите да бъдат задържани, което види до бунт в Париж и 10-годишният тогава Луи и придворните му са принудени да бягат от града. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановят отнетите им от [[Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на кръвния роднина на краля [[Луи II дьо Конде|принц Конде]]. Ядрото на въоръжените банди с лидери благородници, тероризирали части от Франция в този период, е закалено в продължилата цяло поколение война в Германия, където войските все още предпочитат да действат самостоятелно. Самият принц Конде решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини. Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не бива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (според собственото му обяснение – срещу Мазарини).
[[Луи XIV]], който като млад владетел е впечатлен от опита на Фрондата, започва реорганизация на френските бойни сили в посока на по-строга [[йерархия]] и назначаване на военачалниците от краля. А. Лойд Moote твърди, че [[Мазарини|кардинал Мазарини]] първоначално предприема грешни стъпки, но в крайна сметка се справя добре. Фрондата представлява един последен опит на френското благородничество в битката с краля, и то е победено. В дългосрочен план, резултатът е засилване на кралската власт, но отслабване на икономиката. Фрондата улеснява появата на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]].<ref>A. Lloyd Moote, ''The revolt of the judges: the Parlement of Paris and the Fronde, 1643 – 1652'' (1972)</ref>
== Етимология ==
| |||