Разлика между версии на „Скулптура“

м
малки
м (малки)
Измежду най-известните скулптори са [[Микеланджело Буонароти]], [[Леонардо да Винчи]], [[Огюст Роден]] и др.
 
Някои известни български скулптори са [[Андрей Николов (скулптор)|Андрей Николов]], [[Иван Лазаров]], [[Любомир Далчев]], [[Асен Пейков]], [[Марко Марков]], [[Крум Дамянов]], [[Валентин Старчев]], [[Величко Минеков]], [[Павел Койчев]], [[Крум Дерменджиев]], [[Емил Попов (скулптор)|Емил Попов]], [[Ангел Станев]], [[Иван Русев (скулптор)|Иван Русев]], [[Георги Чапкънов]], [[Красимир Рангелов]], [[Петко Москов]], [[Спас Киричев]], [[Вежди Рашидов]] и др.
 
== Видове скулптура ==
През много периоди от историята не е имало разделение между професията на [[архитект]]а и тази на скулптура. До 16-ти и 17-ти век, много архитекти са работили успоредно и в областта на скулптурата. Скулптурата е съществувала както като самостоятелно изкуство така и като част от архитектурна творба.
 
При много архитектурни произведения, от [[древнаДревна Гърция]] до [[Барок]]а, скулптурните елементи за украсяване на сградата са неразделна част от работата на архитекта. Пример за това са [[статуя|статуи]], които са били поставени в сградата по проект. Друг пример са [[Кариатида|кариатидите]], колони в човешка фигура, които са изключително често срещан пример за идентифициране на архитектурни елементи и скулптура.
 
== Скулптурни материали през различни периоди на историята ==
Обикновено скулпторите се стремят да правят предмети на изкуството, които са възможно най-трайни. Работят с издръжливи и най-често скъпи материали, например бронз и камък: мрамор, варовик, порфир и гранит. По-рядко се срещат скъпоценни материали като злато, сребро, нефрит и [[слонова кост]], които се използват при позлатени предмети. По-често срещани и по-евтини материали се използват в скулптура за по-широка употреба. Такива материали са стъкло, твърда дървесина (например дъб, чемшир и липа), теракота и други керамични материали, също и материали, които се отливат, като пютър и цинк.
 
Скулптурите често са оцветени, но се случва да губят оцветяването си с течение на времето или по време на реставрация. Много различни техники на оцветяване се използват при направата на скулптура, например темпера, маслени бои, позлатяване, бои, използвани в бояджийството, аерозол, емайл и техника с пясък.
Гръко-будисткото изкуство е артистичната проява на гръко-будизма, а културният еклектизъм между класическата гръцка култура и будизма се развива за период от около 1000 години в Централна Азия, между завоеванията на Александър Велики през ІV в. пр.н.е. и ислямските завоевания през VII век. Гръко-будисткото изкуство се характеризира със силния идеалистичен реализъм на елинското изкуство и първите изображения на Буда в човешка форма. Те помагат да се определи артистичния (и особено скулптурния) канон на будисткото изкуство по целия континент чак до наши дни. Това също е много силен пример на културен еклектизъм между източните и западните традиции.
 
Произхода на гръко-будисткото изкуство може да се открие в елинистичното гръко-бактрийско царство (250 г. пр.н.е. – 130 г. пр.н.е.), което се намира на територията на днешен Афганистан. Оттам елинистичната скулптура се разпространява в индийския субконтинет, едновременно с основаването на индийско-гръцкото царство (180 г. пр.н.е. – 10 г. сл.н.е.). Под влиянието на индо-гърците, а след това и на кушаните, взаимодействието на гръцката и будистката култура процъфтява в зоната на Гандхара, която се намира на територията на днешен северен Пакистан. След това тя се разпространява към Индия, като влияе на изкуството на Матхура и хиндуисткото изкуство на империята Гупта и се разпростира до края на югоизточна Азия. Влиянието на гръко-будисткото изкуство се разпростира на север към Централна Азия, като силно повлиява изкуството на [[Таримска падина|Таримската падина]] и накрая стига до изкуството на Китай, Корея и Япония.
 
== Южна Азия ==
В Северна Америка, дървото било дялано за направа на тотемни прътове, маски, прибори, канута за война и други предмети, с вариативни различия между отделните култури и региони. Най-развитите стилове са тези на Северозападния бряг на Тихия океон, където имало група от сложни и стилизирани официални стилове, разработени така, че да образуват традиция, която сега е в своя ренесанс и се използва и със сребърни, златни и модерни материали. Въвеждането на метални инструменти представи нови техники на дялане, включително употребата на черен [[аргилит]], също наричан черна плоча, който се използва изключително от хората от народа Хайда.
 
В допълнение към известните тотемни прътове, рисуваните и дялани фасади на къщите били допълвани от дялани стълбове вътре и извън тях, както и от погребални фигури и други предмети. За интуитите от далечния Север, традиционните стилове за дялане в слонова кост и [[стеатит]] били използвани по-често при употребата на модерни инструменти, като това довело да нови посоки да инуитската култура, които, както изкуството на северозападния бряг, били високо ценени от колекционери на изкуството, заради техните пластични форми и иновативни интерпретации на фигура и история.
 
С пристигането си, европейската католическа култура адаптирала локалните стилове към преобладаващия бароков стил, като това дало началото на огромни сложни ретаблоси и други скулптури, предназначени главно за църкви. Появили се различни хибридни стилове. Най-известният пример от тези в Канада е олтарната зона на базиликата Нотр Дам в Монреал, Квебек, която била издялана от канадско-френски работници.