Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
На [[Втори конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Втория конгрес]] на партията през август 1909 година е приета декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята и е избрано Централно бюро, в което влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
С прилагането на член № 4 от [[Закон за сдруженията (Османска империя)|Закона за сдруженията]], забраняващ организации с етнически характер, на 18 ноември 1909 година Централното бюро на Съюза пише последното си окръжно, призоваващо местните организации да се разпуснат до създаването на нова организация, съобразена си изискванията на закона.<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref><ref>Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 235. ISBN 954-8187-32-9</ref> Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (1911 - 1912)|„Искра“]] (1911 - 1912).
==Източници==
| |||