== История ==
Храмът е построен през 1926 г. и осветен през 1930 г. Решението за неговия строеж се взима доста по-рано – през 1909 г. Идеята за изграждане на мястото на полуразрушена църква, датира от 1910 г. Проведения конкурс печели известният архитект [[Антон Торньов]], но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно.
{{факт|Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма „Св. Параскева“. Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. „Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!“ „Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!“, контрирал Антон Торньов. |2017|02|07}}
ТазиАрхитектурата творбана храма е необичайна за църковното строителство. Наосът е кръгла зала с над 20 мm диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка (конструктор инж. Цонев). Торньов е разрешил задачата, коятодело гона вълнуваконструктор ощеинженер от 1910 гЦонев.: конфликта на двете тела – наосът с купол и камбанарията – вече го няма! Обемът на кръглия наос на „Св.„Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. ПроблемътКамбаните за мястото на камбаните е решен гениално –са разположени са в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.
Впечатляващият със своето благолепие исвоите размери храм „Св. Мчца Параскева“ е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св.„[[Света Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМСамарджийска]]“. Новата църква е предназначена да поеме големиятголемия брой преселници, които пристигалипристигат в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков. ▼
„Св. Параскева“ е разположена е между улиците „Раковски“, „Бенковски“, „Екзарх Йосиф“ и „Цар Симеон“. Въпреки внушителния ѝ вид може да се каже, че е сгушена в една от най-тихите централни части на София. Именно тишината е водещото за този храм. Тя е навсякъде около и в него.
▲Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева“ е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично“ от патриарх Кирил през 1960 г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври – Св. Вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.
|