Разлика между версии на „Света Параскева (София)“

редакция без резюме
 
== История ==
ХрамътРешение за строежа на новия храм е построенвзето презна 19264-ти април 1909 г. иЦърквата осветене презпредназначена 1930да г.поеме Идеятаголемия заброй изгражданепреселници, накоито мястотопристигат нав полуразрушенастолицата. църкваДворът ѝ, датирас площ 3000 m², е откупен за 70 000 лева от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. Проведенияе обявен конкурс печелиза известниятархитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от архитект [[Антон Торньов]],. ноНа него е възложено и изпълнението на строителния план. войнитеВойните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключвапродължава презот 1926 до 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно. Средствата за постояване на църквата идват от самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „[[Света Петка Самарджийска]]“, както и щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. [[Иван Травницки]] и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. [[Димитър Гюрдженов]] и проф. [[Сергей Шишков]].
 
{{факт|Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма „Св. Параскева“. Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. „Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!“ „Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!“, контрирал Антон Торньов.|2017|02|07}}
 
Архитектурата на храма е необичайна. Наосът е кръгла зала с над 20 m диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка, дело на конструктор инженер Цонев. Обемът на кръглия наос на „Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Камбаните са разположени в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.
 
Впечатляващият със своите размери храм построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „[[Света Петка Самарджийска]]“. Новата църква е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигат в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
 
Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично“ от патриарх Кирил през 1960 г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври – Св. Вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.