Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Външни препратки: добавяне препратка към сайта на Държавния архив |
м категории; форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 16:
Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли – септември 1944 година без съд, просто по „памет“ са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти).{{факт}} Следват дела от [[извънреден съд|извънредния]] [[Висш съд по правосъдието]] (''Haute Cour de Justice''), който издава до 1951 г. 6 763 смъртни присъди в т.ч. на маршал [[Петен]] и на четирикратния министър-председател на Франция [[Пиер Лавал]], екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 791 смъртни наказания. Последното дело е на [[Морис Папон]] от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940 – 1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
Тъй като и България е в същата позиция – член на Тристранния пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на [[БРП (к)]] в [[Москва]] с активното съдействие и сътрудничество на политическите партии в Отечествения фронт.{{факт}} В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.{{факт}}
== Учредяване и състави ==
[[File:Georgi Dimitrov.jpg|180|мини|[[Георги Димитров]]: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“'']]
На 30 септември 1944 г. Министерски съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от Министерство на правосъдието с министър комуниста Минчо Нейчев.<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>., включително и от некомунистите съюзници на БРП (к), тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"></ref>.
Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят [[Кимон Георгиев]] апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.<ref>Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32</ref> [[Георги Димитров]] в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]] разпорежда относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища на ЦК на БКП на 21 декември 1944 година ''„Никой не трябва да бъде оправдан“''<ref>Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски</ref> и през януари 1945 „''И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля''“.<ref name=dnevnik>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“]</ref>
Ред 96:
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител [[Георги Петров (адвокат)|Георги Петров]] докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.<ref>Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по [http://web.archive.org/20090616040917/www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Narodensud.htm#Gilotina3 Декомунизация]</ref>
Министърът на Правосъдието Минчо Нейчев в доклад (раздел II Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к) на 24 юли 1945 г., <ref>http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48
взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.</ref> съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.
Ред 160:
== Външни препратки ==
* [http://archives.bg/narodensud/ Архив на Народния съд]
* [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд]. capital.bg, февруари 2015
* [http://www.archives.bg/narodensud/ Народният съд 1944 – 1945], сайт на [[Държавна агенция „Архиви“]], предоставящ свободен достъп до документи от Народния съд.
Ред 174:
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/02/01/1995113_prochit_na_istoriiata_linchut_narechen_naroden_sud Прочит на историята: Линчът, наречен „народен съд“] dnevnik.bg, 01 февруари 2013
[[Категория:
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]]
[[Категория:История на българското право]]
[[Категория:Политически процеси в България]]
[[Категория:Процеси срещу военнопрестъпници от Втората световна война]]
[[Категория:Масови убийства]]
[[Категория:История на Българската комунистическа партия]]
| |||