Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

→‎Кръстоносец: поражението на Косово поле е предшестващо
(→‎Кръстоносец: поражението на Косово поле е предшестващо)
Избухналата война се оказва полезна за Сигизмунд – отоманската експанзия кара [[папа]] [[Бонифаций IX]] да обяви [[кръстоносен поход]] срещу турците и това бързо обединява унгарските велможи около младия унгарски крал. Походът става популярен в цяла Европа и при Сигизмунд пристигат войските на десетки принцове, като тези на [[Жан Безстрашни]], [[Мирча Стари]], [[Жан Бусико]]. През 1396 унгарският крал потегля по течението на Дунав начело на 90 000 кръстоносци, в чийто състав има и [[Втора българска държава|български]] контингент. [[Видин]] пада лесно, но при [[Битка при Никопол|Никопол]] войските на Сигизмунд са пресрещнати и разбити от [[Баязид I]]. Първият организиран опит на Кръстоносна Европа да спре османската експанзия среща пълен неуспех.
 
Разочарованието на изток не спира Сигизмунд. Загубата при Никопол му печели противници в Унгария, но той се възползва от нея – след последвалото поражение на [[Моравско княжество|сръбското деспотство]] [[Битка на Косово поле|на Косово поле]] Сигизмунд се самообявява в документите за крал и закрилник на сръбските християни. Освен това той насочва усилията си към разклатените люксембургски бохемска и германска монархия, управлявани от брат му Венцел. Венцел I е детрониран като германски крал, но съумява да запази бохемската корона въпреки чешката съпротива, която дори го въдворява в затвор за деветнадесет месеца. Сигизмунд измъква брат си от затвора и дава първата си заявка за бохемската корона.
 
Срещу противниците си в Унгария той използва военната и финансова мощ на Никола Горянски и [[Херман от Целье]]. С тяхна помощ Сигизмунд подчинява Босна, а през 1408 г. той се жени за дъщерята на Херман ''Барбара от Целье.''
46

редакции