Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
 
Исторически Православната църква произлиза от четири от първите пет патриаршии на първоначално единната християнска църква – Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, [[Константинополска патриаршия|Константинополската]] и Римската. През [[1054]] г. се стига до разделение на Църквата ([[Велика схизма]]) между [[папа]]та в Рим и [[патриарх]]а на Константинопол. Поводите за разделението в този момент са два:
1.# добавката „и от Сина“ (Filioque) към [[Никео-Цариградски_символ_на_вярата#Никео-Цариградски символ с добавката filioque|символа на вярата]];
 
2.# догмата за единовластие (върховенство по власт) на Римският първосвещенник.
1. добавката „и от Сина“ (Filioque) към [[Никео-Цариградски_символ_на_вярата#Никео-Цариградски символ с добавката filioque|символа на вярата]];
 
2. догмата за единовластие (върховенство по власт) на Римският първосвещенник.
 
През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост, и най-често я постигат, са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.
 
'''== Българската православна църква и признаването на Българската патриаршия''' ==
 
На преговорите между [[Петър I (България)|Петър I]] и император [[Роман Лакапин]] през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.
Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршеският престол е преместен в Дръстър ([[Силистра]]). Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I; този въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е неразрешен проблем в [[медиевистика]]та.
 
'''=== Понижаване на ранга на Българската патриаршия в архиепископия''' ===
 
Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевския княз Светослав, а след това от император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България – Охрид.[1] След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]] носи титлата „архиепископ на България“, а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.
|[[Руска православна църква]]
|100 000 000
|[[църковнославянски език|църковнославиянскцърковнославиянски]]
|[[Москва]], [[Русия]]
|-