Петер Вайс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
търсачката се самозатваря и по-добре без нея.
не мога да оправя кавичките...
Ред 1:
{{редактирам}}
{{Писател
| име = Петер Вайс
Line 12 ⟶ 11:
| националност = {{DEU}}<br>{{Швеция}}
| период = 1947–1982
| жанрове = [[роман]], [[пиеса]], [[есе]], [[живопис]], [[графика]]
| теми =
| направление =
| дебют = ''"От остров на остров"'' (1947)
| известни творби = ''„Марат/Сад“'' (1962–1965)<br>''"Естетика на съпротивата"'' (1975–1981)
| награди = Charles-Veillon-Preis (1963)<br>Lessing-Preis (1965)<br>Heinrich-Mann-Preis (1966)<br>Georg-Büchner-Preis (1982)
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
Line 28 ⟶ 27:
| вложки =
}}
'''Петер Вайс''' ({{lang-de|Peter Weiss}}) е немско-щведски [[белетрист]], [[есеист]], [[художник]], [[график]], [[драматург]] и автор на експериментални [[филм]]и.
 
Петер Вайс си създава име в следвоенната [[немска литература]] като авангардистки писател, автор на автобиографична проза (романаповестта ''„[[Раздяла с родителите]]“'' (1961)) и политически ангажиран драматург. Международен успех му донася пиесата ''„Марат/Сад“'' (1962–1965). Основна белетристична творба на Петер Вайс е тритомният роман ''„Естетика на съпротивата“'' (1975–1981).
 
== Биография и творчество ==
Петер Вайс е роден през 1916 г. - средв разгара на [[Първата световна война]] - в семейството на известна актриса. През 1929 г. семейството се установява в [[Берлин]]. В началото на 30-те години Петер Вайс развива силенголям интерес към изкуството и културата на Германия. В едно късно интервю той казва: ''"През онези години, между 1931 и 1933, аз придобих цялото си познание за литературата. Като съвсем млад изчетох целия [[Хесе]], целия [[Томас Ман]], целия [[Брехт]]."'' Петер Вайс започва да посещава художествено училище и активно да рисува. Негови образци стават немските [[експресионизъм|експресионисти]] [[Емил Нолде]], [[Паул Клее]] и [[Лионел Файнингер]].
 
[[File:Die Maschinen greifen die Menschen an.jpg|thumb|left|240px|''"Машините нападат хората"'' (1935)]]
От началото на 1935 г. семейство Вайс живее в южните покрайнини на Лондон. В английската столица Петер Вайс посещава ''Polytechnic School of Photography'', та противно на родителските представи за професионалното развитие на сина им, примирени с идеята "поне да научи фотография". Между другото Петер Вайс рисува картината ''Машините нападат хората'' с намерението симечтата да стане великголям художник.
 
През 1936 г. семейството се преселва в чешкия град [[Варнсдорф]]. Петер Вайс продължава да пише и да рисува. През 1937 г. установявасе контактсвързва с [[Херман Хесе]], чиито творби са за него образецогледало на вътрешната битка за самоопределение. Хесе го окуражава младия автор в творческите му амбиции и през лятото на същата година Петер Вайс за първи път посещава бъдещия [[Нобелова награда за литература|нобелист]] в [[Монтаньола]], [[Швейцария]].
 
[[File:Weiss Der Hausierer.jpg|thumb|240px|''"Амбулантният търговец"'' (1940)]]
В края на 1940 г. Петер Вайс се преселва в [[Стокхолм]], където живее до края на дните си. Вайс остава чужд на немската емиграция в шведската столица и се посвещава на художествената си дейност. Създава картините ''Панаир в предградието'' и ''Амбулантният търговец''. През март 1941 г. следва и първата му официална изложба в ''Стокхолмската изложбена зала''. През 1944 г. Петер Вайс участва в експозицията ''"Художници в изгнание"'' в Стокхолм и [[Гьотеборг]]. Две години по-късно получава шведско гражданство.
 
През 1947 г. Петер Вайс публикува в реномирано стокхолмско издателство първата си книга - сборник с 30 стихотворения в проза под заглавие ''"От остров на остров"'' на шведски език. През 1961 г. в Германия излиза повестта му ''"[[Раздяла с родителите]]"'' - размишления върху собственото детство и историята на семейството му до началото на [[Втората световна война]]. За шведското издание на книгата (1962) Вайс създава девет колажа, които по-късно влизат и в новото немско издание. Във връзка с тази своя автобиографична книга Петер Вайс за първи път участва през 1962 г. в срещата на значимото немско литературно сдружение ''[[Група 47]]''.
 
[[File:Marat-sade-note01.jpg|thumb|left|240px|Сцена от постановка на ''„Марат/Сад“'' през 2000 г.]]
На 29 април 1964 г. в берлинския театър ''Фридрих Шилер'' се играе драмата на Петер Вайс ''"Преследването и убийството на Жан-Пол Марат, представено от актьорската трупа на приюта Шарентон под ръководството на господин Дьо Сад"''. Постановката е на известния полски режисьор [[Конрад Свинарски]]. Пиесата излага конфликта между доведения до крайност индивидуализъм и идеята за политически и социален прелом. Този конфликт се олицетворява от фиктивния сблъсък между революционера [[Жан-Пол Марат]] и човека на насладите [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Дьо Сад]]. Драмата, позната повече с краткото си наименование ''„Марат/Сад“'', има световен успех и през 1966 г. е отличена с американската награда ''Tony Award'' "за най-добра пиеса". Подтикнат от шведския режисьор [[Ингмар Бергман]] Петер Вайс създава през 1974 г. сценична версия на незавършения роман на [[Франц Кафка]] ''„[[Процесът (роман)|Процесът]]“''.
 
През 1975 г. излиза първият том от основната творба на Петер Вайс ''„Естетика на съпротивата“'', над която писателят е работил от 1972 г. Романът има за цел да обхване и опише историческите и обществените условия, а също естетическите и политическите прозрения на работническото движение през годините на съпротивата срещу националсоциализма. Отначало книгата събужда във [[Федерална република Германия|Федералната република]] ожесточено отрицание, обвиняват Вайс, че на политическото си пристрастие е пожертвал своите естетически възгледи и идентичността си на творец. Когато през 1978 и 1981 г. излизат вторият и третият том на романа, се разгръща широка литературна дискусия, която в последна сметка довежда до положителни оценки.
 
През 1981 г., малко преди смъртта си, Петер Вайс публикува том с дневници, в които изяснява работата си над ''„Естетика на съпротивата“''. Посмъртно излиза и втори том с негови дневници.
 
Скоро след премиерата на пиесата му ''„Новият процес“'' Петер Вайс умира на 10 май 1982 г. от [[инфаркт]]. Няколко дни преди смъртта си узнава, че ''Германската академия за изящни изкуства'' е решила да му присъди наградата ''[[Георг Бюхнер]]'' - най-значимото отличие в немската езикова общност.
 
== Награди ==
Line 55 ⟶ 68:
 
== Библиография ==
[[File:Peter Weiss, Abschied von den Eltern 1961.jpg|thumb|180px|''"Раздяла с родителите"''<br> ([[1961]])]]
=== Prosa ===
* 1947: ''Från ö till ö''
Line 69 ⟶ 82:
* 1975–1981: ''Die Ästhetik des Widerstands'', Roman
* 1981/82: ''Notizbücher. 1971–1980'' / ''Notizbücher. 1960–1971'' Zwei Bände
[[File:Weiss Abschied von den Eltern VI.jpg|thumb|240px|Колаж на Петер Вайс към повестта му ''"Раздяла с родителите"'' (1962)]]
 
=== Пиеси ===
Line 95 ⟶ 109:
{{СОРТКАТ:Вайс, Петер}}
[[Категория:Германски писатели]]
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Германски драматурзи]]
[[Категория:Германски художници]]
[[Категория:Германски графици]]
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Починали в Стокхолм]]