Златен век (българско средновековие): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, [[похвално слово|похвални слова]], [[житие|жития]], [[химн]]и, [[поезия]], [[хроника]], [[летопис]], исторически разкази. Забележителни са [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|„Шестоднев“]] от [[Йоан Екзарх]], „[[Учително евангелие]]“ (включващо и „[[Азбучна молитва]]“) от [[Константин Преславски]], [[За буквите]] на [[Черноризец Храбър]]. Имената на други автори от Симеоновия кръг са [[Тудор Докс]], [[Презвитер Йоан]] и [[Презвитер Григорий]], от които няма запазени произведения.
== Икони от преславска рисувана керамика ==
Преславската рисувана керамика започва да се използва със строителството на новата българска столица [[Велики Преслав]]. Залежите от каолинова глина в района имат голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя е ново явление в развитието на българското изкуство в кр. на IX и нач. на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“.
Основното предназначение на преславската керамика е украсата на светските и църковни постройки. Тя сто са изписани евангелски кирилски текстове.
Иконите са колективен труд на художниците-декоратори и керамиците, нанасящи по контурирания образ цветната [[глеч]]. Плоскостното линеарно третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите, се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете техники – едната живописна, другата керамична – били създадени пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.
Особен интерес представляват рисуваните плочки с изображения на светци – керамичните икони. В изображенията се чувства експресивност, монументалност и сдържаност в жестовете. Стилово иконите, рисувани върху керамичните плочки съответстват напълно на каноните на църковно изкуство на [[Византия]] през епохата на Македонската династия (византийския живописен стил в [[Мала Азия]] и [[Сирия]]). Същевременно обаче в тях се чувства свежият полъх на изкуството от предходните векове, традициите на един живописен стил, който за епохата на Х в. бил вече анахронизъм. В това изкуство се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на свеж провинциализъм с изискаността на официалното византийско изкуство. Всичко това придава на преславската рисувана керамика собствен стил, отличаващ го от стила на всички художествени центрове на Балканския полуостров през Х в.
Въпросът за произхода на преславската керамика е дискутиран в науката. Съществува мнението, че тя има източен произход. Предполага се, че в своя завършен вид е била донесена в Преслав от източни майстори, които са съдействали за развитието на местното керамично производство. Другото становище, без да отрича източния произход, изтъква преди всичко ролята на Византия и керамичните ателиета в [[Константинопол]].
== Виж още ==
| |||